През месец август 1950г. по решение на МНП в нашата страна се съз­дават единни училища. В нашия град се създават две девически (Първо и Второ) и две мъжки (Първо и Второ) единни училища. Със заповед- 7646 от 28 август 1950г. на МНП за директор на Второ единно средно девическо училище е назначена Екатерина Георгиева Миронова. Оглавява го 27 години- до 1 декември 1977г.
          През 1951 г. Второ единно девическо училище получава името Четвърто средно девическо "Христо Ботев"'.
          В края на учебната 1952/53 година училището зарегистрира най-добър успех от средните училища в града. На директора, зам. директора Христо Динев и преподавателите Тонка Сярова. Маргарита Стоянова, Иванка Боюклиева и Попова са връчени грамоти и книги.
           Започва системата на съвместно обучение на девойки и младежи в горния курс и училището се преименува в Четвърто средно смесено “Христо Ботев” през 1954/55 година. За зам. директор е назначен Никола Янакиев.
          През учебната 1955/56 година с орден “Кирил и Методий”- за завоювани успехи в учебно-възпитателната работа на колектива, са наградени директорът Екатерина Миронова и Иванка Боюклиева.
          На 19 октомври 1957г. лично директорът насажда в двора на училището 13 дръвчета див кестен. Озеленяват се тревни площи, за което заслуга имат учителките Пенка Чапарова и Димка Жекова.
          През учебната 1958/59 година започва да функционира кабинет по химия, създаден с труда на учителя Георги Байданов и училищния прислужник Д. Радев. За първи път учениците започват занятия в кабинета по биология.
          Съгласно “Закона за по-тясна връзка на училището с живота и по- нататъшното развитие на образованието в НРБ” в горния курс се въвежда политехническо и производствено обучение. Неотстъпно и трите курса заемат първо място по успех в града.
          През 1960/61 година началният курс е отделен и училището се оформя със среден и горен курс. Заместник директор става Стоянка Йорданова.
          Новата 1963/64 година училището започва като Първа смесена гимназия “Христо Ботев”, комплектована само от горните курсове на Трето и Четвърто средни училища. (Директор на Трето средно училище за 1949г. е Стефан Станчев. От 1950г. до смесването на училищата се оглавява от Георги Попов.) Обединяват се силите на два първокласни педагогически колектива. Учебно- възпитателната работа се осъществява от дългогодишни преподаватели, с изграден стил, съчетан с високи изисквания към себе си и учениците. Разкрити са първите паралелки в града с разширено изучаване на немски език, биология, математика. На 3 декември 1963г. тържествено се открива клуб за чужди езици с четири секции: немски, руски, френски, английски език. Състоя се първият фестивал на художествената самодейност.
          Зареждат се години на утвърдени успехи в цялостния живот на гимназията.
          Oт 1967/68 година училището се оформя като гимназия от девети до единадесети клас. Паралелките с изучаване на немски език, математика, биология са с отличен успех. Учениците изцяло се реализират във ВУЗ.
          До 1971г. успехът на гимназията става много добър. Училището се нарежда на трето място в републиката.
          През периода 1971/75 година се усъвършенства научната организация на педагогическия труд, средно до 100 зрелостника годишно постъпват във ВУЗ. Непрекъснато се повишава квалификацията на педагогическия колектив.
          Училището става нееднократно домакин на градски, окръжни и национални мероприятия- първият открит урок по литература по проблемите на естетическото възпитание е изнесен на 29 ноември 1965г. от Златка Василева с основен доклад от директора Екатерина Миронова. Забележителни са вечерите и честванията на немски език, подготвени и от Георги Начев, Стефанка Мирчева. По-къс но тази линия продължават Танева, Илиева, Петрова, Маринов. Учениците се докосват до голямото богатство на Бетховен, Гьоте, Шилер, Юго. Паметни за учениците са уроците при Мария Проданова, Фотина Тодорова, Павлина Ташкова, Ботьо Зафиров, Ефросина Петрова, Не­вена Райкова, Руси Недялков, Димитър Македонски. През 1969г. организираният 15-годишен юбилей на кръжока по физика “Фредерик Жолио Кюри” събира над 200 бивши възпитаници. Д. Македонски го превръща в събитие за града, окръга, МНП. Свещенодействие- това е определението за техния труд.
          През 1971 г. паметно събитие остава пътуването с кораба “Радецки”, при което 100 ученика с голямо вдъхновение и любов пресъздават чутовния подвиг на любимия патрон.
          Под ръководството и със системната работа по физическо възпитание на Господин Колев и Георги Янков училището е многократен първенец в национални спартакиади, в спортно-туристическа и лечебно-оздравителна дейност, базово на МНП.
          Смесеният средношколски хор под диригентството на Доньо Михов става национален лауреат и получава златен медал.
          През учебната 1975/76 година е завоюван най-високият успех и резултати от откриването на гимназията. Започва производствено обучение.Сключват се договори с предприятията. Училището е сред първите в района. На Оборище се чества 100-годишнината от Априлското въстание. Провежда се музикална лектория “150 години от рождението на Йохан Щраус”, общоучилищно честване “1000 години Ваймар”. На г-жа Миронова е присъдено званието “Герой на социалистическия труд” и е наградена с високия държавен орден “Георги Димитров”.
          Учебната 1976/77 година на 24 ноември се пенсионира зам. директорът Стоянка Атанасова Йорданова. Назначена е Аелита Николаева Лъскова- Тюркеджиева.
          С отличен успех завършват 99 зрелостници- 83 постъпват във ВУЗ.
          На 1 декември 1977г. излиза в пенсия директорът на гимназията в продължение на 27 години г-жа Екатерина Миронова. До края на годината на този пост работи Аелита Лъскова. В Републиката училището се утвърждава като едно от трите водещи и става известно като “Мироновата гимназия”. Така го наричат до днес с любов всички негови възпитаници.
НАЧАЛОТО