Определените бройки за прием се попълваха само от отличници и много добри ученици. Паралелки от отличници! Неописуемо удоволствие и щастие е да се работи с такива ученици. Пожелавам това на всеки учител!
        На 36 години станах директор на училището, в което преди това бях преподавател по български език и литература, една от най-младите. И така до пенсионирането ми. Не бяха малко притесненията и страховете ми, но с такъв колектив и с такива ученици човек трудно би могъл да се провали. Всеки един от преподавателите достойно и заслужено можеше да бъде на моето място. И досега съм изпълнена с благодарност към колегите, които ме приеха и подкрепиха и не позволиха училището да отстъпи нито крачка назад. Годините прекарани тук са свързани с труд, много, много труд, безсънни нощи, размисли, притеснения и огромно удоволствие от постигнатите резултати. Завинаги съм съхранила в душата си спомена за стотиците открити уроци на преподавателите от гимназията, за трепета и трескавата подготовка за празниците.
        Незабравими за всеки един от нас ще останат връзките ни с училище “Георги Димитров” в гр. Лайпциг, дните, прекарани там. размяната на групи от ученици всяка година и приятелството, което много от нас са запазили до сега. Помня изявите на клуба по естетическо възпитание- тогава единствен в града, чествуванията, празничните концерти, вечерите, посветени на видни личности. И после- красотата и феерията на най-българския празник- 24 май- сноповете от
цветя, тъгата, породена от раздялата с абитуриентите, взаимната обич и уважение. Благодаря, че ви имаше!
        Много са спомените, които всеки един е съхранил. Но във всяка работа има не само радост, удовлетворение, много труд. Има понякога болка, разочарование, чувство за безсилие. Никога, обаче, те не са били свързани с колегите и учениците.
        Има два случая, които никога няма да забравя. Те са свързани с две ученички- на едната бях класна ръководителка, а на другата- директорка. И двете бяха пълни отличнички, умни, амбициозни, възпитани и скромни. Бяха чудесни момичета!
        Една сутрин ученичката от моя клас се появи в двора на училището с барета в ръка, а не на глава. Това беше забелязано и на педагогически съвет поведението й беше намалено, с една степен. За една барета, носена в ръка! Тя завърши висшето си образование, създаде дом и семейство и си остана същата усмихната чаровница, същото възпитано, интелигентно момиче.
        Другата ученичка, безупречна във всяко отношение, имаше религиозни убеждения, които не и позволяваха да посещава учебните занятия в събота, а имаше предмети, които се изучаваха само в събота, тя оставаше без оценки по тях. Така тя беше непрекъснато премествана от училище, в училище. Не остана и при нас. Беше чудесно дете! Заслужаваше най-доброто!
        Тези случаи са ми направили силно впечатление и ги помня цял живот. Навярно, защото съм се чувствала безсилна да променя нещата, да помогна на тези ученички. Изискванията бяха високи, много високи, понякога прекалено високи. За 3 неизвинени отсъствия се намаляваше поведение. Правилникът се следваше стриктно, не се правеха компромиси. Сигурна съм, обаче, в едно- без висока взискателност и дисциплина, без справедлива строгост не може да има никакви добри резултати в учебно-възпитателния процес, независимо от другите важни фактори.
        Нека сегашните ученици да не злоупотребяват с това, което имат сега- придобивките на демокрацията. Да заслужат, и пазят свободата си, да не я превръщат в свободия. защото това би било лошо, много лошо! Няма да доведе до нищо добро. Работата в едно училище е комплексна- в нея са включени преподаватели, ученици, родители. Не е без значение какви хора ги управляват и проверяват. С болка, с обида си спомням за един самозабравил се началник от ОбС на НП. Беше възникнал един сериозен, неотложен проблем в училище (пожар). След безсънна нощ, прекарана в училище, отивам сутринта при него да го уведомя за случая, да потърся помощ и подкрепа, които ми бяха много необходими. Не само, че не ме прие. не ме изслуша, не ми обърна никакво внимание. Само грубо, безупречно заяви: "Вие др. Чакърова не се научихте как се влиза в този кабинет.”. Искаше да каже, че трябва предварително да имам определен час и уговорка. Сега се чудя как съм могла да понеса такава наглост, такава обида. Все пак пред него стои една, директорка на престижно училище! Така и не получихме помощ от този човек, който даже не вдигна един телефон да попита какво става и имаме ли нужда от нещо. Беше забравил какви са задълженията му, за него беше важно да се влиза в кабинета по разписание, сякаш го е получил в наследство от баща си. Но всичко е преходно, няма вечни началници. Както се казва:
        “Бог да пази учигелите и учениците от такива началници!”, но за сметка на това, имахме прекрасни родители, които възстановиха всичко за кратко време и нещата си дойдоха на мястото.
        Благодаря на всички родители за голямата подкрепа и помощ. Те бяха прекрасни като своите деца. Винаги ще помня всеотдайната работа на подп. Кирекчиев. който дълги години беше Председател на Училищното настоятелство, макар че децата му отдавана бяха завършили. Не познавам друг такъв случай. Благодаря ти! Да си жив и здрав!
        За много неща си мисля, но важното е, че преобладава ху бавото, доброто, което трябва да побеждава. Но не съм човек, който живее в миналото! Независимо от годините, които се трупат, живея с проблемите на настоящето и гледам към бъдещето, изпълнена с надежда за по-добро. Животът е кратък и човек трябва да го изживее пълноценно, той е само един кратък миг между едно вдишване и едно издишване.
        Пожелавам на всички преподаватели и ученици от Гимназия “Христо Ботев” много здраве, много успехи във всяко начинание.
        Бъдете радостни и щастливи!
        Бъдете щедри и добри!
        Бъдете вечни!
                                                                                                                          Донка Чакърова
                                                                         ***
БЛАГОДАРЯ ЧЕ ВИ ИМАШЕ!
Когато се връщам назад в годините, прекарани в гимназия “Христо Ботев”, за сетен път се убеждавам, че това бяха най-хубавите години от живота ми. най-смислените, най- пълноценните. Имах невероятното щастие да попадна в чудесен колектив, да работя с едни от най-добрите, най- изявените преподаватели в града. Това бяха високо образовани хора, истински професионалисти и новатори в работата си, хора. раздаващи се без остатък, обичащи учениците. Имах удоволствието да работя с едни от най-умните и най-талантливите ученици в града.