Ръководството умееше да създава много добри кадри и всеотдайни учители. С особена болка, умиление и признателност си спомням за госпожа Маргарита Стоянова, която ми подаде ръка и ми помогна да стана добър преподавател.
        Дълги години след това работих при друго ръководство- г-жа Чакърова като директор и г-жа Мандрова като заместник. Традициите на училището обаче се съхраниха, а доброто име и до днес се пази в душите и сърцата на преподаватели, ученици и родители.
        Като учител по биология постигнах особени успехи в извънкласната работа- кръжочна дейност и олимпиади по биология. Учениците от нашата гимназия участваха масово в олимпиадите по биология на училищно ниво. На регионално ниво винаги сме заемали челни места, а през 1981г. учениците Теодор Миндов и Наско Атанасов участваха в националната олимпиада по биология и се представиха отлично.
        В часовете по биология винаги съм се старала да дам всичко от себе си за успеваемостта на учениците и разширяване на интереса им към предмета “биология”. Провеждала съм много “открити” уроци в училище, на регионално и на национално ниво за учители по биология в Южна България. Бях и председател на Методическото обединение по биология в региона.
        Когато работиш всеотдайно, резултатите не закъсняват. Голяма гордост за мен е, че много от моите ученици станаха лекари, зъболекари, фармацевти, преподаватели във ВУЗ и учители.
        Особено приятно е за един преподавател, когато редом до него, като колеги, застанат бивши възпитаници- г-ца Росица Димитрова, г-жа Стефка Стоянова, г- жа Цеца Асенова- понастоящем директор на училището. Никога не ще забравя випуските 1975, 1980, 1983, 1985 и 1992. Тъжен момент в моя живот беше раздялата ми с випуск 1992 г. Бях класен ръководител на XI а клас- паралелка с разширено изучаване на биология като СИП. Знаех, че това е последният “мой” клас и ми беше много трудно и мъчително да се разделя с тях. След това работих още две години и се пенсионирах през 1994г. на 51 години.
        Много са приятните спомени от гимназия “Христо Ботев”: бригадите с учениците, военно- полевите лагери в Гурково, прегледите на художествената самодейност, екскурзиите с учениците и екскурзиите на педагогическия колектив. Незабравими за мен ще останат екскурзиите до Германия (бившата
ГДР), които се дължаха на обменните връзки на нашата гимназия с училище “Г. Димитров” в гр. Лайпциг.
        Няма по-добро признание за работата на един учител, когато след години срещне свой възпитаник и той му каже: “Благодаря Ви от сърце, за всичко, което направихте за мен. Аз нямаше да бъда това, което съм, без Вашата помощ.”. Учителската професия е много трудна, но е изпълнена с много обич и признателност. Завършвам с един стих:       
        Животът заставя хората да се разделят, но не и да се забравят. Двадесет и седем години от трудовия ми път преминаха в Първа гимназия “Христо Ботев”. Тя и до днес остава в сърцето ми, като “моето любимо училище”.
        Един от най-щастливите мигове в живота ми си остава прекрачването на прага на гимназията на 15 септември 1966г. Бях назначена като преподавател по биология. Тогава директор беше г-жа Миронова, а заместник-директор г-жа Йорданова.
МОЕТО ЛЮБИМО УЧИЛИЩЕ
                   Учителю,
Ти нямаш титли и научни степени,
но пълниш огън в младите гърди.
Съдби човешки в твоите са вплетени
и ти поравно с хората делиш
скръбта и раната от някого нанесени
и радостта от хубавите дни.

                                                                        Мария Пенева
                                         ***