Това бяха години на истинска проверка. За всички и за всеки. В дните на равносметка след това мога спокойно да кажа, че в тези трудни мигове ръководство, учители, ученици и родители бяхме единни и непоколебими в опитите да спасим нашето любимо училище. Какво ли не бяхме принудени да изтърпим, какво ли не измисли творческият гений в името на голямата цел ?
                                             НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВИМ:
• разработените схеми за свръзка и планове за бързо реагиране, на които би завидяло
всяко военно положение   
• драматичните нощи, когато на групи давахме дежурства в сградата, готови всеки миг  да  съберем всички. Пред непосредствена заплаха целият учителски колектив, подкрепян от много родители, оставаше по цяла нощ да пази сградата
• родените от безсилие драстични и позорни мерки на общината, за да ни принуди да излезем: спряно отопление, вода, ток, телефони и то при минус 10 градуса температура. А децата учат. Цяла седмица при това. В нормалните държави това е престъпление.
• полицейските коли, които денонощно стояха на входовете на гимназията, и засилваха гадното чувство за полицейщина и насилие
• палатковият лагер в двора, построен от учениците, които също даваха непрекъснати дежурства
•  хепънингьт, на който децата ритуално погребаха истината
• мълчаливото шествие на ученици и учители, което общината забрани да мине по старозагорските улици, и го направихме около гимназията
• гражданският комитет в защита на гимназия “Христо Ботев”, който се сформира спонтанно, и бе с нас във всичките ни начинания
• самосвалът с пясък, който строителите от съседния обект, в знак на съпричастност изсипаха и затвориха входа на гимназията, през който евентуално може да влезе камион с чужд багаж
• великолепният концерт, който струнен квартет от операта, доведен от диригента Красимир Къшев, изнесе в двора, в много критичен за нас момент
• невероятното разнообразие на идеи, инициативи, участия в предавания, призиви, обръщения и какво ли не още- всичко с надеждата да намерим разбиране и подкрепа
                      
                        БЛАГОДАРИМ НА ВСИЧКИ, КОИТО НИ ПОМОГНАХА !
     Сега темата за сградата на Гимназия “Христо Ботев” е табу. Всички са заровили глави в пясъка и проблем няма. Нека унищожаването на "Мироновата гимназия” тежи на съвестта на тези, които го направиха.
     Огорчението и болката на поколения старозагорци остават.
                                                                                                               Николина Христова
                                                                                                                учител по история                       
                                                                         ***
        Годините от 2000 до 2005 бяха “дни на борба горда” и....безуспешна. Върху гимназията се стовари силата на целия политически, партиен и общински ятаган. Едно безумно решение стана факт. Най-старата гимназия в града трябваше да напусне емблематичната си сграда, заради неизвестно кого обслужващи интереси.
        Тези години бяха изпълнени с надежди- за справедливост, разочарования- от неочаквани и чести предателства, радост- от извоювани малки победи и покруса- от крайната, огромна несправедливост, постигнала всички ни.

"ДНИ НА БОРБА ГОРДА..."