Учителите много ми помагаха за по-нататъшната реализация в живота, понеже те наистина искаха да ни научат на нещо и успяха. Песента, която изниква в главата ми, когато мисля за онези години, е “Едиш неразделен клас”; всъщност в годината, в която завършвахме, тя стана популярна. Онзи ден ме попитаха: „Какво би откраднал?”, позамислих се и казах: “Нищо материално, може би още един миг в гимназията!”
        Бих искал да пожелая на всички настоящи, бивши ученици на гимназията, както и на целия учителски колектив, много успехи и да не се предават!

                                                                                                     Д-р Станимир Дечев Трошев
                                                                                                     Випуск 1984г.
                                                                        ***
        Гимназиалните ми спомени са едни от най-скъпите. Ако можех да се върна в гимназията в някои час, то това непременно, щеше да е в часа по биология при госпожа Пенева. Може би най-яркият ми спомен от тогава, както и на всеки човек, е първата любов. Това бяха прекрасни моменти, които няма да забравя. Много ми липсва гимназията, както и младостта.
        По времето, в което аз учех в гимназия „Христо Ботев”, тя беше известна като “Мироновата гимназия” и аз много се гордеех, че уча там.
"ОЩЕ ЕДИМ МИГ В ГИМНАЗИЯТА"