сят за подигравка с  модата. Шапките пък, които бяха досущ като на готвачки, дори не успяваха да скрият малко по-дългата коса, та си я вдигахме с фиби. Това не пречеше на Йорданова още при влизането в училище да усети номера и да ни разкрие.
          Нашият XI ж беше най-лудия клас във випуска. Дори прословутият страж на дисциплината Георги Байданов вдигна ръце от нас. За трите години в училище ни смениха поне пет-шест класни ръководители, защото никой не успяваше да ни озапти. Не че бяхме слаби ученици, напротив, просто търсихме веселото в живота. Повечето бяха свързани с изучавания материал. Имаше дядо Йоцо, старуха Изергил, тъмен балкански субект, както и от познати филми или песни като крокодила Гена, краварка Дуся и т.н. Най-интересното ставаше, когато в часовете се споменаваше някой от тях. Например в час по история, докато другарката Сярова преподаваше за Янко Сакъзов, отзад момчетата играеха карти. По едно време се чу: “Цакай, бе фашист (такъв беше прякора на едно от момчетата)”. Сярова, която чу само последната дума, отдели доста време да ни обяснява, че Янко Сакъзов не е фашист. Най-големият смут обаче настъпваше в час по химия. Другарят Байданов влизаше и поглеждаше в бележника си. После питаше: “Ти колко имаш по химия?”. Ако кажеш например тройче, той веднага реагираше: “Я, излез сега ще стане двойче?”. Следваше изпитване до дупка, при което нямаше никакъв вариант да се подскаже или да се препише.
        И макар че през тези година не липсваха сълзи и разочарования, си останахме приятели. На всеки пет години се събирахме и разказвахме за себе си. И досега чувството за хумор и шегите с прякорите остават. На всяка среща с Удоволствие си спомняме различните случки от живота ни тогава.
        Единственото, за което съжалявам сега е, че гимназията позагуби от имиджа, който имаше по наше време. Защото през 1976г. Да кажеш, че завършваш Първа смесена гимназия звучеше гордо.
                                                                                                Росица Въльовска, випуск 1976г.
                                                                                                журналист във вестник “Труд”
                                                                         ***
        За ученическите години в тогава Първа смесена гимназия “Христо Ботев” си спомням с удоволствие и малко тъга.
        Трите години прекарани в училището бяха един от най-щастливите не само в моя, но и в живота на съучениците ми. Вярно е, имаше гонка отвсякъде. Къде ти тогава да се появиш гримирана или с къса пола в училище. Директорката Екатерина Миронова и заместничката Йорданова стриктно следяха за прически и облекло.
Да не говорим за униформените рокли-зимни и летни, дето дизайнерът, който ги е измислил, трябва да го обе-
В ГИМНАЗИЯТА БЯХА НА ЩАСТЛИВИТЕ ГОДИНИ