Завърших “Христо Ботев’' през 1992г. В същото училище са учили майка ми, и сестра ми. Господин Байданов, който ми беше класен през първата година, им беше преподавал и на тях. След това класна на нашия клас стана госпожа Г еоргиева, а в XI клас като абитуриенти ни изведе госпожа Нина Христова.
        Големите обществени промени, които последваха след 10.10.1989г. се отразиха и на живота в училище. Редът се променяше. Докато учех там, имаше и периоди на задължително тъмносиньо облекло, и на крайна шарения в дрехите, прическите и умовете. Сестра ми, само 5-6 години по-рано, някъде през 86, беше наказана за това, че си е накъдрила косата, и трябваше да се подстригва на всеки две седмици, докато заличи следите от тази своя срам на постъпка. А помня, че през 1992г. гледахм концерта на Уембли в памет на Фреди Меркюри в кафенето в училище, през един свободен час и през междучасията, и там беше толкова задимено от цигари, че едва се дишаше. По-късно пушенето в района на училището отново- слава богу!- беше забранено.
        Един от най-интересните и. впечатляващи учители в ‘'Христо Ботев” беше господин Георги Байданов. Около него имаше легенди и мистерии. Всички сме чували, че живеел сам, че имал много котки и че бил обиколил света. Той има удивителна памет и свежо и малко особено чувство за хумор. Запомнила съм го с това, че беше много отговорен за всичко, което ставаше в училището. Беше загрижен за всеки от нас, и от всичко му пукаше. Ако видеше, че нещо не е на мястото си или че е повредено, той отиваше и го оправяше, без да мисли дали е негово задължение. Понякога дори ни изг леждаше смешно как. без да е на работа, той идваше на училшце, защото е излязъл силен вятър и той иска да се увери, че всички прозорци са затворени и няма да се счупи нещо или да стане злополука.
        Веднъж с още две момичета от нашия клас решихме да бягаме от час по Етика. Така избягахме, че се спряхме на площадката отпред да си говорим. Минава господин Байданов. “Какво правите тук? Не сте ли в час?”. Ние, като много умни, му отговаряме: “Имаме свободен”. Той нищо не ни каза, но отишъл в учителската стая, проверил какво има нашия клас по програма, отишъл да види дали сме свободни и разбира се, видял, че лъжем. Казал да ни предадат, че в час по химия ще ни изпита.
        Като разбрахме, че сме разкрити, много се изплашихме. Два или три дни, Докато дойде химията, и трите учихме като никога преди. Мисля, че знаех наизуст и следващите три урока. Дойде страховитият час. Звънецът би, минутите текат, на мене ми се ходи в тоалетната от страх и ужас. По едно време си викам- той сигурно е забравил за нас. Две минути преди края на часа ни вдига на дъската, зададе ни по един съвсем лесен въпрос и ни писа шестици. Като ни нанасяше оценките, се засмя лукаво и каза, че просто не е имало нужда от повече въпроси, защото е сигурен, че знаем всичко.
        С поведението си и е отношението си към хората и към нещата странният господин Байданов ни научи на уважение, на това, да държим на себе си, да търсим най-разумния и правилен начин за всяка работа, с която се залавяме.
        Това е хубаво и естествено и сега се питам- какви сме били ние, щом здравия разум на господин Байданов се е откроявал като нещо особено и изключително?

                                                                                                                     Мария Донева
                                                                                                                     випуск 1992г.
                                                                         ***
НАУЧИ НИ ДА ДЪРЖИМ НА СЕБЕ СИ