В навечерието на учебната 1963-64 година Трето средно училище "Васил Левски"  и Четвърто средно училище “Христо Ботев” бяха обединени в Първа политехническа гимназия “Христо Ботев” и пишещият тези редове е от първия випуск на Първа гимназия. Това училище изпълни най-важната си мисия- то съхраниидоразви във времето прекрасните традиции на българското образование, което от 70-те години насетне бе предмет на какви ли не щуротии и простотии, наричани и до днес реформи... В онези години да си ученик в Първа гимназия бе въпрос на престиж. Наричаха я още Мироновата гимназия по името на легендарната й директорка Екатерина Миронова.
        Един неразделен клас- това бяхме ние от 11 “г” клас от випуск 1963-64 година. Доста буен между другото и вероятно за да не влияем отрицателно на останалите, двете години- X и XI ги прекарахме в т.нар. бункер- приземната стая до дворната врата на гимназията. Бяхме и с най-много ученици с проблеми в поведението, като се започне с моя милост и се завърши с имената на някои съученички, които впоследствие станаха добри специалистки, съпруги и майки.
        Стефко Войнов- отличен математик, който не един път в час по алгебра или геометрия помагаше на учителите..., Йосо Ганчев- водещ инженер в системата на “Енергоремонт” и години наред представяше ДЗУ в Германия, Ноно Сачков- инженер-химик, отличен баскетболист, стигнал и до националния отбор, Ичо Христов стана морски капитан, Тошко Гочев и до ден днешен е един от първите ловци и стрелци на областта, Данчо Александров- Шопа, Васко Митев и Иван Кондев допълват мъжкото присъствие в класа. Моя милост още в началото на гимназиалния курс написа първата си дописка във в. ’’Септември”, в който след време работих близо 20 години, като главен редактор в периода 1979-1986 година бе покойният Динко Динев- също възпитаник на Четвърто средно... Съученичките ни бяха хем хубави, хем умни- Нина Коликовска, Румяна Попова- отлична литераторка и педагожка, Катя Трифонова, Нели Трифонова, Сребрина Йовчева, Анчето Христова, Зафирка Иванова- нашата Зиза, покойната Стоянка Стоянова- отлична математичка, Фима Божкова, Елена Карабашева, Роса Ничева... Един неразделен клас.        В началото на X клас, когато гласовите ни мутации бяха отшумели почти, ние, момчетата, започнахме да се правим на мъже. Естествено с най-забраненото в онези вече далечни години- цигарите. Всяко голямо междучасие по пантофи (б.а.тогава всеки от нас си носеше пантофи, с които шляпахме в училище) бягахме в живеещия наблизо Мишо Косев- голям български график и палехме заветното “Слънце”. След този “подвиг” ядяхме лукчета и се пръскахме с одеколон “Магнйт”... за чийто аромат само като се сетех след години ми призляваше.
        Всяка есен редовно ходехме на бригади или както се казваше “активно участвахме в прибирането на реколтата”. Това бяха най-чаканите дни. По селата ни разпределяха да спим по къщите на хората. Работехме здраво, но вечерите бяха наши поне в рамките на вечерния час. Това беше времето за почивка, за разговори, за “Шегите на “Амура””, на смутено хванатите ръце. Е, имаше и цигари, пушени при най-строга конспирация, а на една бригада в село Яздач пихме и “Аероконяк”. Не поминувам на лимонада и айран, но от тогава не съм го близнал.
        Имахме страхотни учители-педагози от най-висока класа, ерудити, хора, влюбени в трудната си отговорна професия, която за съжаление в България винаги е била обществения миманс. За тях обикновено обществото се сеща около 24 май... Винаги съм казвал и го твърдя до сега на базата на повече от тридесетгодишната си журналистическа практика, че ако в една държава един учител получава в пъти по малко от един полицай, то в тази държава има нещо сбъркано.
        Ботьо Зафиров- историк, психолог, мъжкар, бе и си остана любимец на поколения ученици на Първа гимназия. За феноменалния ум на химика Георги Байданов се разказват и до сега легенди. Доколкото ми е известно Гого Байданов до скоро е правел програмата на учителите. Той, спестявайки от скромните си средства, обиколи почти половината свят! Пред очите ми са лъчезарната литераторка Мария Проданова, благодарение на нейната подкрепа направих първите си стъпки в журналистиката. Легендарната математичка Фотина Тодорова- винаги изискано облечена, с прическа. А, бе, дама от всякъде. С неоспорим авторитет се ползваха математичката Надежда Петрова, химичката Маргарита Стоянова, физиците Димитър Македонски и Стефан Михайлов-Махалото, учителите по немски Живка Грашева и Георги Начев, физкултурниците Стоян Стоянов и Георги Янков.        А “шефката” Екатерина Миронова и до днес е легендата на нашата гимназия в частност и на българското образование като цяло.
        Странни неща се случиха с нашето училище през последните години, но всички опити да бъде принизено са напразни, защото то носи името на гения Ботев. И искрите, които то е пръскало през годините, никога няма да угаснат, докато има в Стара Загора хора. които с гордост да казват “Аз съм завършил гимназия “Христо Ботев”!
                                                                                                    Сава Койчев Савов
                                                                                                     ученик от IX г. клас
                                                                                          Първа гимназия "Христо Ботев"
                                                                                                 випуск 1963-64 година.
                                                                         ***
        Започвам спомените си за ученическите години и за гимназия “Христо Ботев” с едно нелицеприятно признание. Повече от две години не съм минавал край любимото си училище- просто не мога да приема, че на фасадата му има друго име (с цялото ми уважение към великия Горки), а не на Христо Ботев, както си беше десетилетия наред. С тази гимназия, както на всеки човек, са свързани най-милите, най-светлите спомени- за съученици и съученички, за учителите ни, за които винаги съм мислил в онези години, че са хора от друго тесто, за първите сърдечни трепети, за първата неумела целувка и за първата цигара, ако щете ...
НАЙ-МИЛИТЕ, НАЙ-СВЕТЛИТЕ СПОМЕНИ