Роден съм на 10 октомври 1945г. в гр. Стара Загора. Завърших Първа гимназия с випуск 1964г.
        След това завърших ВТУ “Кирил и Методий” специалност “Графика” през 1972г. при проф. Никола Хаджитанев, а по рисуване при проф. Васил Стоилов.
        Участвал съм в много художествени изложби в страната и чужбина. Мои творби се намират в България, Русия, Унгария, Полша, Германия, Франция, Виетнам, Перу, Мексико и др.
        В момента работя от 1982г. в Художествена Галерия Стара Загора като уредник на отдел Трафика”.
        Какво бих казал за Тимназията в моя живот”? 
        Времето от което ще започна, гимназия “Христо Ботев” още не съществуваше във вида в който е позната. В сградата и се помещаваха две гимназии. Трето средно училище “Васил Левски” (с мъжка духова музика) с директор Георги Попов Четвърто средно училище “Христо Ботев” (с дамска духова музика) с директор Екатерина Миронова.
        Двете гимназии ползваха сградата на смени- сутрин и след обед. След това тези гимназии смесени е Пето средно училище образуваха Първа гимназия “Христо Ботев” с директор Екатерина Миронова. Това бе последната година от завършването ми.
        Завърших гимназията с випуск 1964г. Единадесетите класове бяха до буква “Ж”. Аз бях в XI д клас с класен ръководител Екатерина Вълчева. Тя преподаваше руски език. Беше знаменита жена, педагог и човек. Обичаше ни много! Всички я обичахме!
        Та какво остани в моя живот гимназията? Оценката ми в момента е смесена и с малко тъга, но отлежала във времето и затова цялостна.
        Какво имам в предвид. Образователната система, учителския колектив и средата на мои те съученици. Мито един от тези елементи не искам да разгледам по отделно. Свързвам ги в едно цяло. Това е училището.
        Училището това е без което не можем, то и здравето са най-важното нещо в живота на човека. Училището ни прави това което сме. Училището е основополагаща институция във всяка държава, която има смелостта да назове себе си цивилизована. Училището е основата на всичко!
        Учителите пък са онези апостоли, които се нареждат по важност след родителите ни. Те отварят очите ни, отблагодаряват душата ни, посочват ни пътя по който да вървим!
        Приятелите са тези с които вървим редом. Това е училището. Всичко това изгради от нас хора, човеци, граждани и след това различни специалисти.
        Учителите ни бяха обаятелни и светли личности и ни научиха не само на предмета си, а и на чоьелките неща в живота- говориха ни за любовта, измамата, доблестта, честта, всеотдайността, патриотизма.
        Левски и Ботев бяха пример. В тяхна чест се правеха литературни и художествени конкурси и празници.
        Незабравими ще останат за мен една дълга редица от образи- директорът Георги Попов на Трето средно училище, Васил Динков учител по български език и литература, Руси Недялков- химия, Димитър Македонски- физика, Стойко Колев и Атанасов- история. Господин Колев и Иван Петков- физкултура, Екатерина Вълчева- руски език, Георги Начев, Живка и Здравка Грашеви- немски език, Лунка Димитрова- математика, Стоян Йорданов и Никола Хаджитанев- изобразително изкуство, Константин Ташев- музика, зам. директора Йорданова и още много други.
        Никога не са ми били чужди момчешките лудории, успехът ми не беше от най-добрите, но с чувство на отговорност, много работа и разбира се някаква даденост аз станах първият студент във ВТУ “Кирил и Методий” завърших с дипломна рабо: а с оценка “отличен- с похвала”.
         Учителите ни можаха да извлекат от мен и всеки мои съученик най- рационалпото, най-доброто и направиха от нас хора със съзнание и отговорност.
         Още звучат в ушите ми думите на зам. директорката Йорданова в последния учебен ден. През сълзи с много любов тя ми каза: “Михаиле. от теб искам и ти пожелавам да станеш голям художник!’’. Това не се забравя.
        В гимназията човек среща и най-сериозните си приятели, среща първата любов, среща разочарованието, радостта, среща учител който ще открие в него зрънцето и ще му покаже пътеката. Може би това е пътеката, която човек върви цял живот и с благодарност се сеща за хора. които отдавна не са между живите и ги благославя докато е жив.
        Гимназията е началото на сериозния житейски път. На тази възраст човек става зрял, характерът му вече е утвърден. Той, гимназистът става “ясен” какво ще излезе от него. Времето ни провери всички, и до ден днешен си тежим на мястото независимо кой къде се намира.
        Лекари, инженери, учители, художници, музиканти, строители, машинисти, учени, бизнесмени- Йордан и Маргарита Механджийски, Мария Василева- Пейчева, Райна Паспаланова-Пейчева, Петър Станчев, Николай Македонски, Мина Попов, Любомир Дойчев, Димитър Баев, Атанас Щерев, Христо Марков, Боби Бобчев и много други пръснати по всички краища на България и света достойни и обичани приятели от бившия XI д клас. Помня ги с любов.
        Та това е гимназията, може би най-чистата и хубава част от живота на човека- за цял живот.
        В тази гимназия бях от първи до последния клас.
        Затова я обичам!
                                                                                                      Михаил Косев - художник
                                                                                                      випуск 1964
                                                                         ***
УЧИЛИЩЕТО Е ТОВА, БЕЗ КОЕТО НЕ МОЖЕМ