беше учителят по химия г-н Руси Недялков. Тогава увлечението на младите хора беше “голямата химия”. Именно г-н Недялков подготви десетки кадри за университета. В съзнанието ми остава незаличим и споменът за г-н Георги Начев- учителят ни по немски език, който ни подготви на нивото на езиковите гимназии, за да се конкурираме успешно с техните ученици на кандидат- студентските изпити.
        Бързо изминаха четирите години в Софийския университет “Климент Охридски”, където завърших “немска филология” и съдбата отново ме върна в моето училище като млад учител. Радостта ми беше огромна, но и притесненията големи- дали ще се представя добре като “колежка” на моите любими учители. Попаднах в страхотен учителски колектив- дисциплинирани, амбициозни преподаватели, с изявени педагогически умения. Чести бяха “откритите” уроци, посещавани от г-жа Миронова и г-жа Йорданова-заместник-директор и специалист по немски език. Техните препоръки ми помогнаха да се изградя и в методическо отношение като добър учител.
        Благодаря им за успешния старт, който ми дадоха. Успях да изведа само един випуск- 1971/74г. През 1974г. в Стара Загора откриха Висш ветеринарен институт и след успешен конкурс аз започнах работа в катедра “Чужди езици” при ВИЗВМ (сега Тракийски университет).
        Разбира се, не липсват и някои комични ситуации от годините 1971-1974. Късите поли бяха на мода, но младите учителки бяха под строгия контрол на Директорката и трябваше да влизат в час с “работно облекло” до коляното. Това будеше смях и закачки у учениците, но какво да се прави? Времената бяха такива! И както животът го доказа, било е за добро. Строгите нрави създадоха сериозни и отговорни личности. Кадрите на Първа гимназия са навсякъде в страната и извън нея- на отговорни постове като юристи, лекари, преподаватели и др.
        Как да не се гордееш, че си завършил тази гимназия! Прецедент беше, че нашият XI а клас, имаше 11 пълни отличници. В министерството отказали на Директорката да връчи 11 златни медала, защото се усъмнили, че са твърде много За едно училище, и то в един клас. Но това беше реалността!
        И животът по-късно даде тези “златни медали” на трудолюбивите и
амбициозни възпитаници на Първа гимназия “Христо Ботев” !

                                                                                                       Надя Танева, випуск 1967г.
                                                                   
  ***
        Завинаги в спомените ми ще остане елитната и обичана от мен Първа гимназия “Христо Ботев”. Това е любимото ми училище, където бях ученичка в “немската паралелка”. За пръв път се прокара успешно идеята за разширено изучаване на немски език.. Тук имах щастието да позная високите.; критерии, ерудираните преподаватели, амбициозните си
съученици, всеки от които се доказа по-късно в живота, гордеейки се, че е завършил “гимназията на Миронова”. Директорката, г-жа Миронова ръководеше училището с изключителна строгост, педантичност и извоюва заслужено и своя авторитет, и този на гимназията. Класният ни ръководител
"ЗЛАТНИТЕ МЕДАЛИ" НА ЖИВОТА