Първа гимназия имаше по-особено положение сред тогавашните гимназии. Тя беше елитна. И ние бяхме щастливи и горди, че сме нейни ученици. Тя имаше задължителна униформеност в делник и за празник и това се спазваше много строго, така ние се откроявахме от останалите училища. И учебната програма беше различна- всички дисциплини се деляха на специални и общообразователни предмети.
        Учителите ни бяха забележителни хора. Те ни учеха да вярваме в себе си и да сме творци. Те ни бяха и учители, и приятели. И до ден днешен си спомням “5 минути за живота” в края на часа по химия при другагаря Недялков. Мъдростите, споделени в тях, ме ползват и до днес. Ами състава по художествено слово на другарката Банова! Тя допълнително възпитаваше в нас любов към поезията, изкуството и живота. Ние общувахме нормално и добронамерено, общуваме и сега.
        Дай Боже на всеки да му се падне добър учител и педагог, особено в днешните времена. За мен добрият учител е този, който въпреки всичко вижда потенциала. Добрият учител ще повярва в теб и ще те подкрепя. Добрият учител, защото е повярвал в теб, ще се опита и да те учи. Добрият учител е твоят втори родител. И тук не мога да не спомена и за другарката Миронова, и другарката Йорданова, които искрено се радваха на моите успехи и награди в конкурси, рецитали и безброй изяви, които имах тогава. А тези изяви продължават и до днес.
        Истината е, че толкова години след завършването ми на гимназията, аз помня   имената и лицата на всички мои учители. И за всяка трудна ситуация си казвам: “Така ме учиха в гимназия “Христо Ботев”!”.
        Никога не е късно да благодарим на учителите си, на гимназията!
        БЛАГОДАРЯ ВИ!
                                                                                              Галя Александрова- випуск 1973г.
                                                                         ***
        С много обич и носталгия си спомням годините, през които учих в тази гимназия. И до ден днешен, като чуя, че някой е учил или учи в нея, ми става по-близък. Сродни души, изпълнени със знания, възпитание и успехи!
        Постъпваме в гимназията като момчета и момичета, плахи и неуверени, повечето непознати един за друг. Но всички убедени във важността на учението. И излизаме личности, уверени в себе си, готови да посрещнем предизвикателствата на живота.
ЗДРАВЕЙ, УЧИЛИЩЕ ЛЮБИМО!