и безкомпромисна Екатерина Миронова (тя преподаваше история само на две паралелки от цялата гимназия и ние бяхме едната- доста се фукахме с това), за колоритната и неповторима Камелия Мартинова, за тихата и много възпитана Мария Николова, за наглед благата и закачлива, а в действителност доста строга Гинка Станилова, за Ботьо Зафиров, Маргарита Стоянова, Георги Янков, Радост Георгиева.
        Първата среща обаче е незабравима- естествено с класната. Аз бях в паралелка с разширено изучаване на френски език. Класната ни- Ефросина Петрова ни преподаваше по френски. Един безкрайно изискан, съвестен и етичен човек. От нея се излъчваше неповторим финес, който уж не се натрапва, а те задължава да отвърнеш със същото. С чиста съвест мога да кажа, че всичко което научихме по френски в гимназията, го научихме в девети клас, когато тя ни преподаваше. Не беше човек, който заповядва или заплашва, а всички учехме като зверове. Сега се чудя- как го постигаше? Тя ни научи не само на френски- научи ни на обноски, на етичност илюбов към природата.
        В края на учебната година, както всички, и ние мрънкаме за екскурзия. Разбира се представяме си автобус, хотели, купони. Кой да ти знае, че тя и мъжът и са запалени планинари? Екскурзията на която ни заведе, остави неизличими следи в моята психика на заклет враг на всякакви гимнастики.
        Първи ден- тръгване от Стара Загора с коли до Калофер (бяха мобилизирани няколко родители да ни закарат). От там- пеш до хижа Рай. То чу кари, то урви, то пропасти- с какъв кураж тази жена и съпругът и (в ролята на екскурзовод) ни бяха повели, още не ми го побира умът. Пристигаме в хижата каталясяли и доста респектирани. През целия път се говори само на френски. Нощуваме в една обща туристическа спалня, от край до край с нарове. Всички запомниха тази нощ, защото аз, като по-емоционална, преживях насън катеренето от деня, придружено с обилно бълнуване. Естествено на френски. Смешното беше, че се намерил някой да ми отговаря. Пак на френски.
        Втори ден- от хижа Рай, през връх Ботев до хижа Тъжа. При този преход разбрах значението на туристическите “локуми”- вървиш, вървиш, най-накрая виждаш целта и тъкмо да я стигнеш- изскача ново хълмче. Така до безкрай.
        Трети ден- от хижа Тъжа до гарата на с. Тъжа. Вече не помня в кой ден точно, но единият ни преход беше 30 км. Цяла седмица после лекувахме пришки по краката.
        За съжаление новата учебна година започнахме с нова класна и нов учител по френски. Запознанството ни с него беше доста комично.
        Откриваме учебната година и веднага- бригада. Рано сутрин- автобусите и на блока. Берем грозде. Между редовете снове симпатичен, дебеличък чичко и раздава щайги. Отвсякъде се чуват гласове: “Чиче, дай една щайга”, “Чиче, запиши две щайги”.
        Бригадата свършва. Първият учебен ден след нея- час по френски. Вратата се отваря и влиза’’чичето”! “Добър ден, аз съм новият ви учител по френски. “На цялата му набита и топчеста фигура, имаше страхотен басов глас! Така се запознахме с Велик Годжанов.
        Друга случка с него, която винаги ми е доставяла удоволствие, е по негов разказ.
   Неделя. Почивен ден. Велик Годжанов, възнисичък и пухкав, облечен в работни дрехи, отива на лозенцето си край града. Върви пеш. Зад него се чува приближаването на автомобил. Спира. Оказват се французи, объркали пътя за Бургас. Започват с мимики и жестове да го молят за помощ, Годжанов разказва: “Аз ги изчаках хубаво да се накривят и след това на перфектен френски им казах: “Господа, вие сте объркали пътя. Трябва да се върнете, да минете от тук и тук и сте на правия път.”. “Можете да си представите шока на французите! Реакцията им е достойна за учебник: ‘‘България е велика страна, щом всеки селянин говори така френски!”.
   С моя випуск се срещаме редовно на всеки пет години. И не само класа, а випуска- бяхме 7 паралелки, до буква “ж” Чакаме с нетърпение тези срещи, но обмисляме да ги направим ежегодни.
   Колкото до респекта- достатъчно е да си спомня 2 септември 1991г. На този ден пристъпих в двора с кестените като новоназначен учител. Раздирах се от противоречиви чувства, сред които имаше и доза страх. Но това е друга тема...

                                                                                Николина Христова - випуск 1974г.
                                                                        *** 
МОЯТА ГИМНАЗИЯ
          Аз съм от един доста срещан формат в гимназията- първо Ученичка, после и учителка. Чувството е особено, а връзката [става все по-силна с годините. Странно обаче, когато седнах да напиша нещо, нахлуха спомени от ученичеството- те се оказаха I / ,по-устойчиви и особено скъпи.
        Випускът ми 1971/1974 беше специален (сигурно с всеки е така)- много вълнуващ, много щур. много амбициозен. Учителите ни- най-добрите. Винаги си спомням с благодарност и с усещане за специален късмет за много вдъхновената ни млада учителка по литература Донка Груева, за строгата