неизвестното. Звънецът слага край на суетенето. Нареждат ни по класове и, о, въздишка на облекчение- в нашия “в” клас, паралелка с усилено изучаване на немски език, от 27 души почти всички идваме от едно училище и не само се познаваме, а сме и добри приятели. Започва задължителната тържествена част, която едва ли някой внимателно следи. Младостта има други занимания- оглеждаме се вече кой от строените пред нас учители е “готин”, посбутваме се на случайно дочутите фрази, че ние сме “бъдещето на Родината” и за огромните надежди, които ни се възлагат. Следващият звънец слага край на мъчителното пристъпване от крак на крак в новите неудобни обувки, купени за ‘'специалния в живота ни ден”, както всъщност и цялата онази официална “шарения” на дрехите ни в бяло и черно, която вече ни задушава и стяга. Наивно си мислим, че след 10- 15 минути ще си тръгнем, за да се подготвим за истинските изпитания на следващия ден.
      И повечето наистина си тръгват, но не и учениците от 9в. Един енергичен, организиран и забързан мъж ни събира в кръг, представя ни се като нашия класен и преподавател по химия Георги Байданов и ни повежда към гимназията. Никой в този момент не е и допускал какво ще ни донесе контактът с този обаятелен човек, как без да осъзнаваме той ще промени светоусещането ни. Сега обаче, вървим след него, опитвайки се да догоним забързания му ход. Всеки от нас тайно се надява да ни заведе в новата класна стая, за да се пребори за място на последния чин. И тук- изненада- разделени на групи тръгваме към тавана и мазето на гимназията. Предстои първото ни изпитание- да извадим, изчистим и подредим по стаите липсващите чинове, катедри, столове, кофи и каквото още ви идва на ум. По официалните дрешки се появяват прашни петна, прилежно сресаните коси са разчорлени, тук-там се хвърлят шеги и закачки, които прерастват в бурен смях. Изправени в коридора, посбутващи се закачливо, виждайки ни за пръв път в живота си, учителите от гимназията безпогрешно ни разпознават - “това са Байданчегата”.
        Такива сме и днес- 37 години след този 15 септември.
                                                                        ***
                                                               БАЙДАНИЗМИ
       Час по химия. Урокът е за фенол. Под носа на всеки се поднася епруветка с фенол с обяснението: “Миризмата му не е много хубава, ама като няма по- хубава- минава за хубава.”
                                                                        *****
        Първа смяна, трети час, слънцето блести през прозорците. Наш съученик моли да се премести: “Динко, премести се, защото напоследък е установено, че слънцето не може да се премести.”
                                                                        *****
        Прислужникът в гимназията подрязва ниско надвисналите клони на кестените в двора и моли г-н Байданов за помощ. Следва възмутеното:
“Койчо, аз убиец не съм и няма да стана."
                                                                        *****
        Час по физкултура- плуване в градския басейн. Изведнъж проехтява гласът на г-н Байданов, дошъл да провери дали сме там: “Ах чистота, ах аромат, ухае на хлор... ”

                                                                        *****
        Час на класния. На улицата някой къса листа от липа и ги пука между ръцете си. Часът е прекъснат, прозорецът- отворен рязко и в тишината проехтява "Кой идиот къса сенките, бе? “
                                                                             Даниела Крокодилова-Митева Випуск 1974г.

                                                                         ***
        Денят е 15 септември 1971г. Учениците от новия випуск сме в двора на гимназия “Христо Ботев”, която по онова време се намираше на ул. “Сава Силов” и нищо не предвещаваше за саморазправата с нея след някакви си тридесетина години, измествайки я от емблематичното и за поколения старозагорци място. Това обаче е друга тема.
        На първия учебен ден в двора на училището жужи- ние “зайците” сме леко смутени, объркани от изпитателните погледи
на учениците от горните класове, от добронамерените, но и леко иронични подмятания, от
БАЙДАНЧЕТА