Издава четири стихосбирки на същата тематика - „Шепота на планината”, „Окото на коня”, „Зли връх”, „По друмищата” Сценарист и автор е на над 70 филма за дивата фауна, лова и пътешествията в света на дивите животни, създател и ръководител на младежка школа в национален мащаб - Прабългарска школа за оцеляване „Бага-тур”, доктор на ССН.
         В стиховете си изследователят и певецът на дивата природа разкрива чувства, породени от болката по отъпканото ни национално достойнство, от преклонението пред олтара на природния храм.
Райчо Гьнчев Райчев
 
                ОТКЛОНЕНИЕ

Нелепата случайност на живота
възможно е да помете и мен,
но нека бъде песента в сърцето,
когато мрак се спусне вледенен.

И ако има сила и ме чува,
то нека знае стария ми блян -
над костите ми искам да будув
сърцето на суровия Балкан.

Дали ще грохна, поразен в засада,
или ще звънна стъклен от леда -
ще се усмихвам, вярвам, за награда,
далече само да съм от града.

Не искам аз окови във живота
и мразя начертания му ход!
Какво от туй, че някой ще ме сочи?
Кипи кръвта в хайдушкия ми род.
1 юли 1979г.
      ЖРЕБИЯТ Е ХВЪРЛЕН!

Отсякох нишката, тъкала младостта,
поставих сам железните доспехи
под ключ. Сковах смеха и радостта,
подгонил стръвно земните успехи.

Претеглях думи, стъпки и дела,
отстъпвах хитро, удрях с нож отзад.
Прекърших волни орлови крила,
бърлога свих сред сив неврозен град.

Не се вълнувах от сълзи в очите,
не се срамувах - газех във калта.
Като на трупи гледах на брезите,
излишен шум за мен бе песента.

И на Сократа думите горчиви
достигнаха до мен от век на век:
„Порокът - туй е мъка по доброто?!” -
повтарях често - зa душата лек.

Девиз коварен, стимул за живота,
притиснал те подобно звяр в капан -
във него виждаш изход от Голгота,
по вълчи приръмжаваш с глас продран.
                                                    25 април 1976 г.
             НАВЛИЗАНЕ В ЖИВОТА

Нека в сблъсъка ни със живота
да потулим светлите мечти,
мисли, идеали и надежди -
всичко с младостта ще отлети.

Тежко, грубо и сурово
тласна ни света със свойта длан
като яхта сред вълни бездънни
на могъщия всемирен океан.

Всичко туй, което си съзиждал,
и което в себе си градял,
виждаш как болезнено се пръсва
като с удар разтрошен кристал.

И поемаш морен във руслото -
гледаш да си нейде до брега -
поглед безразличен отклоняваш
от протегната на давещ се ръка.

Тъй се влачат дните на човека,
смъкнал шпага пред житейската съдба.
Пристан скромен търси да намери
облепената със сива кал душа.
               НАКАЗАНИЕ

Пречупи ураган зелени клони.
Светкавица изпепели корава плът.
Свирепа хала блянове подгони
запрати ни съдбата в кръстопът.

С прегръдки лепкави мъгли довяха
ридания във неизплакан сън
и бисерни сълзи таяха
по спомени с непреходен звън.

Кому заплащаме греховни ласки
и кой прокле ни в сива пустота?
Отвред ни гледаха безоки маски,
поели път към края на света.
        Райчо Гънчев завършва Гимназия „Христо Ботев” през 1971г., а по- късно - специалността „Ловно стопанство” в Лесотехническия инетитут.Ръководи Фирма „Кентур”, която разработва 15 проектни задания за Народните паркове и други природозащитни организации и ведомства. . В научния и популярен печат издава над 100 публикации за дивата фауна на високите планини. Автор е на седем книги за лова, природата и отношението на българина към тези категории, между които „Вълче ехо”, „Лов под върховете”, ’’Българинът и лова”.