ПРОСТИ МИ, МАМО!

Прости ми, мамо!
Прости за всичко лошо,
за всяка мъничка лъжа.
Прости ми за живота,
който в болки с мене преживя.

Прости ми за страха и за сълзите,
прости за чувствата прикрити.
Прости за ужаса,
на който подлагана бе всеки ден.
Прости за пътите,
в които умирах аз, а ти умираше със
мен.

Прости за лекомислието,
със което подлагах те на болка, на
тъга.
Прости ми за това,
че когато до теб съм била,
всъщност била си ти сама!
                                                  Випуск 2006г.
                       профил „Български език и литература”

        На 13 години започва да пише стихове, на 17 години се преборва със смъртта, на 21 години - щастливо младо момиче, което по нов начин усеща света, мечтае и твори
Звезделина Димитрова Кънева
АЗ ЗНАМ!

Аз знам какво е да се бориш,
когато няма смисъл от борба.
Аз знам какво е да се молиш,
когато надеждата е миг от вечността.

Аз знам какво е да умираш,
но да се изплъзнеш от смъртта.
Аз знам какво е да обичаш
последната искрица светлина,
а искаш в нечие сърце дълбоко
част от твоята следа.

Аз знам какво е да се бориш,
за да не страдат хората до теб.
Аз знам какво е да потъваш,
но навреме да го разбереш.
                                                     ПРОШКА

Заричах се да бъда друга,
заричах се, че ще простя,
но болката не се прощава лесно,
когато във сърцето пари тя.

Как мога да прощавам на живота,
как да простя и на себе си сега,
когато знам, че всичко е излишно,
че някога угасва и последната
искра.
Бих искала да знам, че ще съм жива,
че силата е моята съдба,
че мога и да съм щастлива,
защото оцелях дори сама.

Затънала в дълбока тиня,
някъде накрая на света,
намерих сили да изплувам,
намерих сили да се върна у дома.