БЕЗ ТЕБ
В прах и пепел
се превърна животът ми без теб.
Хиляди сълзи пролях.
Вървях сама без теб,
без бряг и посока.
Търсих обич и закрила,
а чувах само шум нелеп.
Но сега съм тук! - жива съм!
Жива... и по-силна отпреди.
Няма я болката,
няма я обичта,
няма го страха,само безразличие и студ
Дори сърцето мое не кърви,
усещам, че е кубче лед,
огън днес не ще го разтопи,
а само твоята искрица нежна!

Неделина Йовчева Йовчева
                                           представена от
                          Мария Станкова Станкова 11а
        Неделина Йовчева е в 12 клас в Гимназия „Христо Ботев” в паралелка с изучаване на биология и английски език. Започва да пише преди пет години, мечтае да издаде стихосбирка, но смята, че днес малко хора се интересуват от стихове. Вярва в истинската любов и в приятелството.
МАЙКАТА
Една е тя на света,
едничка - моята майчица добра!
Една е тя с обичта си,
една е тя с милостта си,
една е тя с нежността си.
Тя е МОЯТА майчица добра.
Тя Е едничка на света.
                                           Из есето „Моето пътуване през пустинята”
        Житейският път на всеки един от нас е строго индивидуален, но задължително е  
едно: начало - раждането, и неизменен край - смъртта. Не съществува живот,  
изпълнен само със сполуки и красиви мигове. Падаш и ставаш, преодоляваш  
препятствия и предизвикателства, но важното е да продължиш напред и да следваш  
целите и мечтите си.
        Понякога животът е като пътуване в пустинята - самотен и нещастен.  
Пътуването е дълго и изтощително. Ще стигнеш ли оазис? И кога? Това зависи само  
от пътника и неговата воля. Нима има живот, който протича гладко? Със сигурност  
не! Няма път, по който можеш да вървиш лесно и само да успяваш - това е невъзможно.  
Но рядко, съвсем неочаквано, сякаш се озоваваш в необятната пустиня - сам и без  
ориентир. Сега накъде? Или се предаваш малодушно, или със сетни сили се вкопчваш  
като удавник за последната си сламка...