Випуск 1992 г.

Из стихосбирката й „Жигосана с лилия",
1999г.

Живителна
животворна
жива вяра.
Гонена по пътищата на Рим.
Осъзната жестокост
на неосъзнати императори.
А моето
прокажено от грехове съзнание
ще разбере ли Спасителя?

Стоях
в края на Нищото
с умъртвени мисли
нечовешки поглед.
Вече
скачах в кървавия океан
на онези с изгубените души.
Когато
съвсем тихичко
чух камбаната.

Докосване
до свободата на съзнането.
Опипом, без светлина.
Явното страдание -
което омагьосва, захвърляйки.
Свободата на волята -
търсена и ненамирана в света на сенките...
А истината ме е чакала
откакто съм се родила.
Един храм
на крачка от сърцето ми.
Меглена Иванова - богослов
Яна Монева
Випуск 1993г.

***
През душата ми минаха
толкова хора -
и прегазиха всичко, така че:
всяка болка не е никак нова,
просто повод да се разплача!
***
Отвързах обувките си,
за да е свободен пътят ми.
Загризах себе си,
за да не ставам човечна.
Побеляха ми мислите,
но не съм мъдра ...
Сега пътят е бос, сега тича нанякъде,
а пък Аз, аз къде съм не зная.
***
Смеховете са наказани
поради опит за бягство.
Страх те е да минеш
през кладата на сърцето ми -
Усмихни се - ще ти простя:
Временно.
***
Сърцето ми е гара за страховете.
Те идват с големи куфари.
Уважавам страховете. Те идват,
за да си заминат от мен.
Ала страх ме е сега, когато чакам
на гарата с един единствен куфар -
сърцето си.
***
Прокълнати са всички кръстовища.
Поисках да те имам във раздялата.
Усмихвайки се, тайно те заключих
в една обречена сълза, която
никога да не изплача..