Той се чувства много тъжен, отегчен от Правото, което изтъква своята привилегия на господар на хората, Риска, досаждащ със своето самочувствие на храбрец, и Революцията, която с гръмки слова обосновава своята необходимост, но изчервяваща се, когато й споменат за обвързаността й с Народа. Скуката на Живота обаче не идва оттам, а от липсата на неговата съпруга Свободата. Тя винаги е била част от него и в нейно отсъствие той се чувства някак непълноценен. По странно стечение на обстоятелствата тя закъсня за вечеря. Никой от гостите не забеляза нейното отсъствие. Може би само Революцията си спомни за миг за Свободата, но това се продиктува единствено от женската й суета. Но къде наистина е Свободата? Където е винаги, когато закъснее. Там, в Съзнанието. То страшно много я привлича със своята широта и спокойствие.
        Съзнанието представлява една малка мансарда със стъклен покрив, гледащ към пъстрите очи на Слънцето и малко прозорче, скрито зад перде от диолен. На полираната масичка пред камината стоят прашни и вече стари броеве на списанията „Общонационален епос”, „Епоха на слава”, „Героична смърт” и други. За огромно съжаление вече никой не ги купува, защото Животът ги забрави. Нехае за тях и с това обиди Свободата. Тя се чувства самотна. Облегна се, затвори очи и полетя назад в младежките си години, когато обичаше да гледа с гордост от високата Шипка, да се любува на природата, омайваща със своята красота, да се разхожда във вечно зелените гори на достойнството заедно с Възраждането, което я отърва от най-големия й враг-Тиранията. Тиранията беше само едно парвеню и като всяко такова не можеше да се сравнява с благородното потекло на Свободата. Загина преди време от недостиг на Въздух. Той избяга от нея, уплашен от безмерната й жестокост.
        Колко време измина оттогава!
        Трети март, нейната рождена дата е толкова далечна, че много моменти от биографията на Свободата се губят. Паметта никога не е била сред най- добрите приятелки. Тя е вече много стара, но силна и със самочуствие. Самотата пък все по-силно взе да обгръща Свободата, а тя успя да се овладее и я захвърли в една мрачна паяжина, където един стогодишен паяк ще панира жестокостта й и ще я изяде на закуска.
        Свободата реши да се прибере. И без това закъсня с няколко века. В нея се породи съжаление към Живота, не иска да го остави самотен, без спътник, без компания. Застана пред вратата на своето имение, позвъни и тежките му врати се открехнаха. Тя не харесва имението „Вечност”, тъй като е твърде голямо за скромността й. Влизайки в трапезарията, не намери никого. Вечерята е приключила. Потърси ги на верандата и да ... всички са там и пият бренди, само гостите, разбира се, Животът все още се мръщи. Всички са доста смутени, тъй като тържеството е в нейна чест, а тя се появява едва в неговия завършек. Въпреки всичко, те прощават на Свободата. Тя е твърде благородна, за да породи у него отрицателни емоции. И най-интересното е, че от целия елит Рискът, Правото и Революцията са истинските приятели на семейството, въпреки своята праволинейност понякога. Останалата част от висшето общество е твърде натруфена и изкуствена за Свободата и Живота, а те не обичат това.
        След краткия смут всички се веселят отново. Дори Животът не е намръщен вече. Той е спокоен, че Свободата е при него. Тя е неговото тържество. Сега всеки започна да дава предложения за настоящия рожден ден на Свободата. Явно се оформя голямо празненство. Кой ли ще е поканен?!
        Счу ми се, че първи в списъка е Народът. Явно той има най-големи заслуги ...

 
Тотьо Петов Тотев
                                      Випуск 1999г.

                  Свободата - тържество на Живота

        Едно от най-приятните и комфортни места есемейната трапеза. Около нея са седнали всички - Правото, Рискът,
Революцията и, разбира се, Животът - домакин на галавечерята.