В две от есетата си използвате една мисъл на Сократ, която гласи, че „Всеки човек носи в себе си Слънце”. В това ли вярвате и Вие?
Т.Г.Не мога да кажа. Може би ми е харесвала заради скрития й смисъл.
В едно Ваше есе си задавате въпроса „Коя съм аз всъщност?” Успяхте ли да отговорите на този въпрос или още търсите истинската си същност?
Т.Г.
Доста интересен въпрос. Мисля, че се познавам до някаква степен, но винаги има моменти, в които се учудвам от себе си, за което съм благодарна.
А харесва ли Ви идеята за сборника, който подготвяме?
Т.Г.Изключително много. Освен това се възхищавам на хора като вас, които имат желание да се развиват.
                      
                       Нишки от истина и лъжа

                      Но истината блесна като изстрел
                       и в кратките й мигове видях,
                       как рухва идол, в който си се вричал,
                       как в изненада онемял мълчиш.
                       И няма пред кого да коленичиш.
                       И няма за какво да полетиш.
                                                                    Павел Матев

        Изконен е стремежът на човека към истината.
        И колко страшно е, когато изведнъж разбереш, че всички пътища са прекършени, че всички посоки са закрити. Това е жестоко, но неизбежно. Целият ни живот е изтъкан от безброй редуващи се малки и големи нишки- истини и лъжи. Постоянно търсим у себе си и около себе си истината, докато всичко не се окаже една голяма лъжа. Лъжейки околните, постепенно започваме да лъжем себе си.
        А това е най-страшното.
        Да се залъгваш, че тук, сега ти е добре, че ти е безразлично какво ще се случи утре, че нямаш нужда от мечта, от високи цели и идеали...
        Тогава къде е смисълът на живота?
        Къде е истината?
        Бих искала да живея с цялото си същество, с всяка фибра от тялото си, във всеки атом от пространството. Бих искала свободата на онази птица, пред която няма прегради. Бих искала да постигна мечтите си, да оставя след себе си диря.
        И все пак
                                 за да останеш, за да си потребен,
                                 за да те има и след теб дори

трябва да откриеш първо смисъла на своя живот, да намериш себе си, своето Аз.
        Коя съм аз всъщност?
        Душата ми е скитница, бродеща по прашни пътища, с дълга надиплена пола и китара на рамо. Ранявана толкова пъти, тя не се бои от нови рани. Аз се спирам по пътя към себе си. Той е трънлив и с много ръбести камъни. И всеки преодолян камък е една моя победа.
        Ако всеки от нас надмогва трудностите по пътя си, навиците, желанията, моментните настроения - безкомпромисно, той ще намери истината, ще открие себе си. И тогава ще знае какво да даде на хората. Тогава ще има какво да им даде.
        Душата на човека е нива, за която той трябва да се грижи. И колкото повече красота има в нея, толкова повече ще се умножават плодовете й.
        Ненапразно Сократ учеше: ’’Такова богатство да носи всякой със себе си, щото като се потопи в морето и като излезе гол, пак да не го загуби.”
        Днес ние трупаме друго богатство - ненужни вещи, вили, пари. Но не разбираме как бавно и сигурно обедняваме, убиваме човешкото у себе си.
        Днес децата сънуват сънищата на възрастните, а възрастните нямат сънища. Превръщаме се в чаркове на една гигантска машина за пари. Прав е Алеко, като казва, че не желае да гледа хора със студени лица и замръзнали усмивки.
        Къде изчезнаха добрите думи, които да стоплят сърцата ни? Та те са ни нужни още днес, веднага. Толкова е ненужно да крием радостта си зад студена маска. Да обличаме черни дрехи, за да не прозира през тях ранимата светлина на душите ни. Глупаво е да бягаме от мечтите, та в тях няма цензура, от истината, та тя е толкова чиста.
        Но, хора, аз ви моля, чуйте думите на мъдреца Сократ:
                        „Всеки човек носи в себе си Слънце.
                       Моля ви, позволете му да свети!”

        Хора, не закривайте Слънцата си!
                    Теодора Цветкова Георгиева
                              

                                            
представена от
                              Кристина Лъчезарова Г ьокова 11г
                               Ивелина Петьова Николаева 11 г
        Теодора Георгиева завършва Гимназия „Христо Ботев” през 2000г., хуманитарна паралелка с изучаване на история и литература. Сега следва магистратура в Тракийския университет със специалност „Мениджмънт”. Харесва произведенията на Алеко Константинов, Ботев, Георги Господинов, Габриел Гарсия Маркес. С есето си „Нишки от истина и лъжа” печели първо място в конкурса за есе, разказ и стихотворение, посветен на 50-годишния юбилей на Гимназията през 2000г.