Какво Ви кара да продължавате да пишете?
К.ПЛещо, което ме е провокирало. В повечето случаи е нещо негативно.
За какво обичате да пишете?
К,П.За любовта и живота.
В какво вярвате?
К.П.Ако ме бяхте попитали преди две години, бих ви отговорила като повечето деца - в доброто и в справедливостта. За съжаление сега разсъждавам по различен начин. Мисля, че вярвам в себе си и във възможностите си.
Каква е причината, поради която начинът Ви на мислене се е променил?
К.П.Вероятно с годините помъдрявам. Понякога мисля, че животът е като една несбъдната мечта, защото той никога не ни оставя да довършим започнатото, не позволява на съвършените мигове да се завърнат отново.
                                        
                                             представена от
                            Кристина Лъчезарова Г ьокова 11г
                              Ивелина Петьова Николаева 11 г

        Калина Динкова завършва Гимназия „Христо Ботев” през 2004г., хуманитарна паралелка с български език и история, сега следва българска филология във Великотърновския университет. Пише от 13-годишна. Харесва произведенията на Антон Дончев, Дамян Дамянов, Стефан Цанев, Оскар Уайлд, Албер Камю, Емил Зола.
Калина Динкова Паскалева
***
Безпътна по пътя вървя,
вслушвам се и в Дявола, и в Бога.
В ума ми звучат все едни и същи слова,
да поема по правилния път не мога.

Живот, облечен в дрипи, на кръстопътя ме посреща.
Подканя ме наново да поема
и да чакам, сякаш имам среща.

Чаках, ала никой не дойде.
Слънцето даже си тръгна.
Поех пътя с пречупени криле.
Дали някой ден ще се върна?

            18 януари 2008г.
       ОНОВА ДЕТСТВО
Искам отново да бъда дете,
да се рея в небето заедно с птиците, копнея
отново да бъда дете,
да бягам и гоня вятъра с викове.

Искам онова вълшебно детство,
дето никога при мен не ще се върне.
Копнея за онова вълшебно детство,
с гореща ласка то да ме прегърне.
Искам отново лудешки танц да танцувам,
да бъда дете, тъй силно желая...
За онова детство с копнеж бленувам,
онова детство - искам пак да ме омае.

                         16 октомври 2000г
***
Липсва ми простотата на селото,
полета на птиците,
вперили поглед в небето.

Селският безбрежен хълм...
Детството ми отлетя...като птиците.
Ням а ги поляните,
огласяни от нашите викове.

Има само улици, сковани от лед.
И неразбираши погледи, перени в теб.

5 май 2006г