К Ъ М   Б Р А Т А   С И
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.


Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.


Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?


Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!


Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?


Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!
изпълнител Ивайло Вълков
назад
напред