Магията на времето
През месец август 1950г. по решение на МНП в нашата страна се създават единни училища. В нашия град се създават две девически (Първо и Второ) и две мъжки (Първо и Второ) единни училища. Със заповед- 7646 от 28 август 1950г. на МНП за директор на Второ единно средно девическо училище е назначена Екатерина Георгиева Миронова. Оглавява го 27 години- до 1 декември 1977г.
През 1951 г. Второ единно девическо училище получава името Четвърто средно девическо „Христо Ботев“‘.
В края на учебната 1952/53 година училището зарегистрира най-добър успех от средните училища в града. На директора, зам. директора Христо Динев и преподавателите Тонка Сярова. Маргарита Стоянова, Иванка Боюклиева и Попова са връчени грамоти и книги.
Започва системата на съвместно обучение на девойки и младежи в горния курс и училището се преименува в Четвърто средно смесено “Христо Ботев” през 1954/55 година. За зам. директор е назначен Никола Янакиев.
През учебната 1955/56 година с орден “Кирил и Методий”- за завоювани успехи в учебно-възпитателната работа на колектива, са наградени директорът Екатерина Миронова и Иванка Боюклиева.
На 19 октомври 1957г. лично директорът насажда в двора на училището 13 дръвчета див кестен. Озеленяват се тревни площи, за което заслуга имат учителките Пенка Чапарова и Димка Жекова.
През учебната 1958/59 година започва да функционира кабинет по химия, създаден с труда на учителя Георги Байданов и училищния прислужник Д. Радев. За първи път учениците започват занятия в кабинета по биология.
Съгласно “Закона за по-тясна връзка на училището с живота и по- нататъшното развитие на образованието в НРБ” в горния курс се въвежда политехническо и производствено обучение. Неотстъпно и трите курса заемат първо място по успех в града.
През 1960/61 година началният курс е отделен и училището се оформя със среден и горен курс. Заместник директор става Стоянка Йорданова.
Новата 1963/64 година училището започва като Първа смесена гимназия “Христо Ботев”, комплектована само от горните курсове на Трето и Четвърто средни училища. (Директор на Трето средно училище за 1949г. е Стефан Станчев. От 1950г. до смесването на училищата се оглавява от Георги Попов.) Обединяват се силите на два първокласни педагогически колектива. Учебно- възпитателната работа се осъществява от дългогодишни преподаватели, с изграден стил, съчетан с високи изисквания към себе си и учениците. Разкрити са първите паралелки в града с разширено изучаване на немски език, биология, математика. На 3 декември 1963г. тържествено се открива клуб за чужди езици с четири секции: немски, руски, френски, английски език. Състоя се първият фестивал на художествената самодейност.
Зареждат се години на утвърдени успехи в цялостния живот на гимназията.
Oт 1967/68 година училището се оформя като гимназия от девети до единадесети клас. Паралелките с изучаване на немски език, математика, биология са с отличен успех. Учениците изцяло се реализират във ВУЗ.
До 1971г. успехът на гимназията става много добър. Училището се нарежда на трето място в републиката.
През периода 1971/75 година се усъвършенства научната организация на педагогическия труд, средно до 100 зрелостника годишно постъпват във ВУЗ. Непрекъснато се повишава квалификацията на педагогическия колектив.
Училището става нееднократно домакин на градски, окръжни и национални мероприятия- първият открит урок по литература по проблемите на естетическото възпитание е изнесен на 29 ноември 1965г. от Златка Василева с основен доклад от директора Екатерина Миронова. Забележителни са вечерите и честванията на немски език, подготвени и от Георги Начев, Стефанка Мирчева. По-къс но тази линия продължават Танева, Илиева, Петрова, Маринов. Учениците се докосват до голямото богатство на Бетховен, Гьоте, Шилер, Юго. Паметни за учениците са уроците при Мария Проданова, Фотина Тодорова, Павлина Ташкова, Ботьо Зафиров, Ефросина Петрова, Невена Райкова, Руси Недялков, Димитър Македонски. През 1969г. организираният 15-годишен юбилей на кръжока по физика “Фредерик Жолио Кюри” събира над 200 бивши възпитаници. Д. Македонски го превръща в събитие за града, окръга, МНП. Свещенодействие- това е определението за техния труд.
През 1971 г. паметно събитие остава пътуването с кораба “Радецки”, при което 100 ученика с голямо вдъхновение и любов пресъздават чутовния подвиг на любимия патрон.
Под ръководството и със системната работа по физическо възпитание на Господин Колев и Георги Янков училището е многократен първенец в национални спартакиади, в спортно-туристическа и лечебно-оздравителна дейност, базово на МНП.
Смесеният средношколски хор под диригентството на Доньо Михов става национален лауреат и получава златен медал.
През учебната 1975/76 година е завоюван най-високият успех и резултати от откриването на гимназията. Започва производствено обучение.Сключват се договори с предприятията. Училището е сред първите в района. На Оборище се чества 100-годишнината от Априлското въстание. Провежда се музикална лектория “150 години от рождението на Йохан Щраус”, общоучилищно честване “1000 години Ваймар”. На г-жа Миронова е присъдено званието “Герой на социалистическия труд” и е наградена с високия държавен орден “Георги Димитров”.
Учебната 1976/77 година на 24 ноември се пенсионира зам. директорът Стоянка Атанасова Йорданова. Назначена е Аелита Николаева Лъскова- Тюркеджиева.
С отличен успех завършват 99 зрелостници- 83 постъпват във ВУЗ.
На 1 декември 1977г. излиза в пенсия директорът на гимназията в продължение на 27 години г-жа Екатерина Миронова. До края на годината на този пост работи Аелита Лъскова. В Републиката училището се утвърждава като едно от трите водещи и става известно като “Мироновата гимназия”. Така го наричат до днес с любов всички негови възпитаници.
Професионална зрелост и трайни високи резултати в учебно- възпитателната работа, в професионално обучение и в методическата дейност на колектива се постигат през периода 1978-1990г., когато за директор на гимназията е назначена Донка Чакърова- от 15 март 1978г. до учебната 1988/89 година включително.
Училището работи по проблеми, определени от МНП за цялата страна. Основни направления в работата са качеството и ефективността от педагогическия труд, повишаване на подготовката и реализацията на учениците. Средният успех на училището е традиционно висок- над 5,20. От 1978/79 година се създава Клуб по естетика със секции: хор, духова музика, художествено слово, група за политически песни и др. Успехи бележи Клубът за техническо и научно творчество на младежта.
Учебната 1979/80 година е посветена на 30 годишния юбилей на гимназията и 100 години от възстановяването на Стара Загора. Към Клуба за естетическо възпитание се формират още: литературно-творческа секция, редакционна колегия, вокално- инструментален състав. Изграден е клубен съвет. Създава се Училищното настоятелство.
Годината 1980/81 е вторият връх в живота на гимназията. Многобройни са постиженията на учениците в различни изяви, свързани с 1300 годишния юбилей на България. Много учители споделят свой опит на окръжна конференция. В чест на 24 май 1981 г. колективът на учителите е удостоен с високо отличие “Колектив- окръжен първенец в съревнованието за годината”.
От 1981/82г. училището е определено за базово. Направена е облицовка на кабинетите от “ЗЗУ” Стара Загора. Организирана е екскурзия до гр. Лайпциг- създадените връзки със сродно учебно заведение продължават над 20 години.
До 1985г. училището е базово към ОСНП по внедряване на нови учебни програми в IX-XII клас. Години, в които педагогическият колектив бележи висок научно-методически ръст. Експериментират се съвременни форми на обучение и възпитание. Много са наградите на учители и ученици от различни изяви на окръжно и национално ниво.
През 1983/84 година завършват учениците от първия випуск на новото ЕСПУ. Единадесетокласниците се обучават в У ПК.
1984/85 година е свързана с честването на 35 години от създаването на гимназията. Задълбочават се връзките с ИПКУ “Анастасия Тошева”. Базовите учители изнасят уроци с висока научно-методическа стойност. За първи път учители и ученици започват работа с компютърна техника.
През 1985/86 година се провежда научно- практическа конференция по проблемите на качеството. Респектиращи са изявите и завоюваните награди
на ученици в състезания, олимпиади, празници, викторини, конференции. От 175 зрелостника 100 получават отлични дипломи.
Висока професионална зрелост на колектива бележат 1986-1990 година. Учителите споделят опит на общинско и окръжно равнище. Търсят се методически решения по проблемите за технологичното и нестандартно мислене, за мястото на компютрите в учебния процес. Значително е подобрена материалната база.
За първа година в училището учат 8 паралелки в XI клас, от които 3 без професионална и 5 с професионална подготовка. Продължава обучението на паралелките профил “биология” и разширено изучаване на немски език. Ново е и ръководството на училището. За директор е назначена чрез конкурс по документи г-жа Мария Марчева, а за зам. директор- г-жа Таня Борисова. Въведена е задължително избираема подготовка (ЗИП) за XI клас.
През 1992/93 година със заповед на Министерството на образованието и науката се въвежда нов учебен план, a VIII, X, XI клас продължават обучението си стария учебен план. В началото на учебната година е проведен конкурс за нов директор на училището. Избран е г-н Жельо Желязков Иванов. За повишаване ефективността на обучението на учениците се използват и възможностите на научните и културни институти.
През учебната 1993/94 година е въведен нов учебен план в X клас.
В гимназията са разкрити и профилирани паралелки с прием след седми клас:“Биология”-2 паралелки, “Български език и литература” и
“Изобразително изкуство”- по една паралелка. В профилираните паралелки курсът на обучение е до XII клас. Трима учители са с първи клас квалификация: С. Иванова- по немски език, С. Арнаудова- по руски език, и В. Стоянов- по математика, 16 са с втори клас.
Педагогическият съвет прави предложение пред Министерството на науката и образованието чрез Общински съвет- Стара Загора, за промяна на статута на училището от СОУ (средно общообразователно училище) в Гимназия. Предложението е одобрено със Заповед- РД 14-31 от 20 май 1994г. на МНО, публикувана в ДВ, бр. 45 от 3 юни 1994г. Училището придобива статут на Гимназия.
В обучението по чужд език учениците се включват в организирано от Гьоте институт- гр. Мюнхен, състезание “Паметник на тема “Следи на немското присъствие” в региона на Стара Загора”. Ученици от XI клас се представят много добре и разработките им получават висока оценка.
През 1994/95 година ученичката Христина Трифонова от XI “б” спечелва I място в националния конкурс за средношколци по поезия, посветен на 100 години от рождението на Гео Милев.
През 1995/96 година, учениците от X в клас, заедно с класен ръководител г-н Хайгъров, посещават гр. Самара в състава на делегация от Общински съвет. Създаден е ученически хор с ръководител г-жа Ценка Милчева, учител по музика.
Учениците от профил “Изобразително изкуство” участват в общоградската ученическа изложба за 24 май и в национален конкурс-пленер в гр. Пловдив между профилираните паралелки по изобразително изкуство и получават първи награди.
През 1996/97 година на 2 юни е проведена кръгла маса, среща-разговор с учениците от XI клас, с ръководител Донка Груева, и г-н Ганчо Кацаров. Спонсор на срещата е г-н Йордан Йорданов- директор на M3 “Червено знаме”.
През 1997/98 година на основание Заповед- РД – 09 480 от 22.06.1998г. на министъра на образованието дипломите се подпечатвате кръглия печат на училището. Стимул за всички е честването на 1.50-годишния юбилей от рождението на Христо Ботев. Организирана е среща с доц. Сергей Герджиков- автор на учебника по философия. Петър Константинов представя пред учениците на гимназията книгата си “История на България”.
Учениците от гимназията заемат II място в националната викторина- конкурс “ 120 години от Освобождението на България”, проведен на 1 март в гр. Стара Загора. Отборът участва в научна конференция в гр. Самара, Русия. Подготвени са от преподавателите по история г-жа Я. Желева и г-жа Н. Христова.
През 1998/99 година са проведени практикуми в гр. Велико Търново с XII клас, профил “История”, и в Трявна- профил “Биология”. Учениците от XI клас, профил “Изобразително изкуство”, участват с рисунки в конкурса на фондация “Отворено общество” на тема “Лято и любов без наркотици” и спечелват I-ва и II-ра награди. Мариета Николова от XI в клас представя гимназията в националното състезание по химия, проведено в гр. Враца.
През 2000г. тържествено е отбелязан 50-годишния юбилей на гимназията. По този повод са създадени и символите на гимназията. Художничката Атанаска Янева изработва проектите за знамето и герба, а проф. Жеков композира химна. Специален гост е кметът на Стара Загора- Д-р Евгений Желев- бивш възпитаник на Гимназия “Христо Ботев”. В прочувствено обръщение той изразява голямата си признателност към преподавателите, които са съдействали за изграждането му като личност и гордост, че е част от елитната Първа гимназия. Обещава вечна съпричастност и помощ за любимото училище… “Вечната съпричастност” продължава до 2001 г.
На 2 юни 2001 г., представители на гимназията участват в Национална среща на училищата, носещи името на Христо Ботев. През същия месец се провеждат и два практикума- на учениците от профил “история” в старите
български столици Плиска, Преслав и Търново и на учениците от профил “биология” по р. Ропотамо, резерват Аркутино, Созополския залив и Странджа. Гимназията е включена в проекта “Красива България”, за обновяване фасадата на сградата.
Учебната 2001/2002 година е богата на събития и успехи. Особено активни са учениците от профил “Изобразително изкуство”, които участват в изложба по случай юбилея на ТЕЦ “Марица изток 3”, като участието е благотворително, с цел набиране на средства за болните деца от Гълъбово. Оригинална изложба на открито е реализирана по повод откриването на Художествената галерия в града от президента на РБългария. Ученичката Мария Бекярова е избрана за млад кмет на община Стара Загора.
Ежегодно учениците от профил “Изобразително изкуство” представят своите творби на изложби. През 2007г. Данко Стоев от IX а клас получава наградата на спонсорите, за участието си в Национален пленер проведен в гр. Пловдив. Същата година абитуриентите от профила изработват рекламната брошура, свързана с новия прием в гимназията.
Традиционно отлично се представят на различни форуми и учениците от профил “история”. През 2003г. отборът на гимназията спечелва I-во място в състезание, посветено на 90-годишнината от Балканската война и Одринската епопея, за което е награден с екскурзия до Одрин. През 2004г., за участието си в научна конференция, посветена на 160 години от рождението на кап. Петко войвода, ученици от гимназията са наградени с екскурзия до Гърция. През 2008г. представители на училището участват с научни и мултимедийни разработки в две научни конференции- по повод 130 години от Освободителната война и 95 години от Балканската война. Наградени са с екскурзия до Турция.
През 2004г. г-жа Антоанета Банова възражда някои традиции на гимназията, радващи се на голям успех в миналото. Създава се кръжок по художествено слово и се възстановяват прегледите на художествената самодейност. През 2005г. ученикът Димитър Константинов от XI б клас спечелва I-во място в общоградски конкурс по художествено слово. През 2007г., по случай 24 май, кръжокът по художествено слово изнася рецитал “Признание”, в залата на театъра, на общоградски празник на учителите- ветерани, организиран от редакция “Пламък” и община Стара Загора. През същата година, ученичката Неделина Йовчева, от XI а клас спечелва първо място в конкурс за написване на любовно писмо, организиран от МОС, по случай 14 февруари.
Учениците от гимназията участват редовно в провежданите ежегодни олимпиади по биология, химия, география и философия и се представят отлично. През 2005г. ученикът Александър Осадчик спечелва I място на националния кръг на олимпиадата по руски език, за което е приет без приемен изпит в Софийския университет. През 2007г. Борислав Стефанов от XI г клас спечелва I място за изработен от него проект, свързан с кампанията “Мечтая за свят без насилие”. От същата година г-н Милен Тилев поддържа редовно изработените от него сайт и електронен дневник на гимназията.
През 2005г. е осъществена една огромна несправедливост към гимназията, подготовката за която започва още 2000 г. Отнета е сградата, с която я свързват не само всички поколения нейни ученици, а и всички старозагорци. Гимназия “Христо Ботев” е “пребазирана” в сградата на VII основно училище.
През 2007г. гимназията спечелва собствен проект “Стара Загора- история и съвременност в творчеството на учениците от гимназия “Христо Ботев”“, по програма на Министерството на образованието “Училището- територия на учениците”.
Живка Грашева
Господин Колев
Златка Василева
Павлина Ташкова
Райна Вълчева
Христо Косев
Мария Проданова
Радка Косева
През 1960г. за заместник-директор е назначена Стоянка Йорданова
Данаил Димитров
Мария Мандрова
Наталия Томова
Доньо Донев
Стефка Тотева
Димитър Добруджалиев
Мария Чобанова
Стефка Стоянова
Яна Колаксъзова
Милена Ганчева
Нели Чолаков
Мартин Ранчев
Дамянка Пеева
Спомени на учители
Екатерина Миронова
След завършване на второто си висше образование бях назначена за директор на Втора девическа гимназия “Христо Ботев” в гр. Стара Загора. След 1 година девическата гимназия се премества в Четвърто девическо училище, а мъжката гимназия в Трето средно училище с директор Георги Попов, През 1963г. Трето и Четвърто училище се сляха и образуваха Първа гимназия “Христо Ботев”, с директор Екатерина Миронова, а от началния и среден курс на двете училища се създаде основно училище “Вела Благоева”, а Георги Попов бе назначен за директор на новосъздадения техникум по химия. Задачите на учебните заведения в гр. Стара Загора, а и в Републиката бяха да се организира високоефективна учебно-възпитателна дейност чрез урочното съдържание и извънкласната дейност. Първа гимназия се комплектува от 22 паралелки и 38 учители. Основна задача на колектива беше да се подготвят високообразовани и възпитани ученици, които да се реализират в нацията и обществено полезния труд. Успехът на гимназията варираше около 5,25. Приемът във вузовете беше 80 до 95%- поради тези добри резултати МНП разреши на училището разширено изучаване на немски език. последователно и на френски език. За пръв път в нашето училище се въведе и изучаване на английски език с преподавател Христина Капсамунова. Този добър опит даде възможност на много ученици да продължат обучението си по съответните езици във вузове и да станат след това преподаватели. В гимназията се въведоха звуково-визуални средства при обучение. Още през 1954г. след поредното си посещение в ГДР донесох първия шрайбпроектор. Въведе се дистанционно управление в уроците по физика, използваха се магнитофони записи, създаде се специална зала за индивидуално обучение по различни чужди езици. По решение на МНП в училището се въведе политехническо обучение за девойките, въведохме дамски шев, създадохме кабинет по дървообработване, по математика и кибернетика. По история, география, литература се използваха аспектомати, магнетофонни записи. Освен чрез урочната работа, учениците получаваха знания в различните кръжоци. По физика учителят Димитър Македонски създаде кръжок на името на великия Фредерик Жулио Кюри. Този кръжок развиваше своята дейност и чрез семинари, конкурси създаде се лична връзка с великия Кюри. Чрез кореспонденция той изпрати своя снимка с автограф и послание към учениците. Кръжокът осъществяваше заедно със своя ентусиазиран преподавател много екскурзии, съпроводени с китарата на колегата Македонски. Кръжоци имаше по литература, където учениците изразяваха своите литературни постижения, ръководени от учителката Мария Проданова. Изнасяха се рецитали. По химия кръжокът, ръководен от Руси Недялков развиваше широка образователна дейност и се изработваха уреди и помагала по химия. Успехи имахме и по физическо възпитание. Отборите по гимнастика, баскетбол и волейбол бяха национални първенци и донесоха много купи. Колегите Георги Янков и Господин Колев работеха неуморно и за физическото развитие на учениците. По пеене учителят Доньо Михов организира хор и оркестър от 120 души, които през 1974г. станаха национални първенци и получиха златни медали и екскурзия до ГДР. Независимо, че не се изучаваше предмета рисуване, редовно се провеждаха конкурси и израснаха добри художници. Ученичката Богомила Мирева стана отличен художник, замина за Америка, а през 1991 г. предаде на нашия посланик там 500 000 долара за обучението на младите художници. Нашата ученичка Мария Диманова сега е сценограф и художник в Народния театър в София. За развиване музикалната култура на учениците със събрани средства от вторични суровини, закупихме пиано и създадохме много добри връзки с народната опера в Стара Загора, където периодично водехме учениците на спектакли. Голяма гордост за училището са Анна Томова-Синтова, която беше наша ученичка от първи до осми клас, а след това завърши гимназия в училище “Иван Вазов”, където баща и беше назначен учител. Стефка Минева- певица завърши нашата гимназия и пожъна големи успехи. За патриотичното интернационално възпитание се работеше много активно. През 1968г. по случай 120 годишнината на Христо Ботев, 120 ученици и учители с кораба Радецки осъществиха безсмъртното пътуване на Ботевата чета. Получихме специално поздравление от правнука на капитана на кораба Радецки. Установихме връзки с ГДР и наши ученици и учители по немски език всяка година осъществяваха реципрочни посещения в двете държави. Установихме връзка с 54-то училище в град Одеса със взаимни посещения. По случай 100 години от Парижката комуна направихме голямо честване на френски език, изпратихме телеграма до ЦК на френската компартия и получихме специално поздравление от генералния секретар Жак Дюкло. Благодарение на високоефективната учебно-възпитателна работа много от нашите ученици станаха отлични специалисти и родолюбиви граждани. Само в Стара Загора имаме повече от 40 лекари, повече от 100 архитекти, повече от 100 ученици, офицери в армията и полицията, юристи. Гордост за нас са и професорите: Петър Жеков по ветеринарните науки в Тракийски университет, Енчо Герганов- по литература в СУ “Св, Климент Охридски” в София, Станчо Червенков по химия, доцент Георги Станков- по математика, Надя Танева- по немски език, всички от факултета по ветеринарна медицина в град Стара Загора. Голяма заслуга за успехите на училището имаше пионерската и комсомолската организация. Те работеха всеотдайно за успеха, културата и трудовата дейност на учениците. С голяма любов си спомням за комсомолските ръководители: Диана Стоилова, Антоанета Банова, Донка Черковска, Д-р Евгений Желев. Те станаха и прекрасни специалисти и сега работят всеотдайно на своя пост. В училището работеше и профсъюзната организация с ръководител Ботьо Зафиров- учител по история с голям опит и професионална подготовка. В училището имаше и партийна организация от 9 члена. Макар и малобройна, тази организация беше с авторитет, без да налага на останалите преподаватели авторитарен режим. Партийните секретари Донка Ангелова и Веселин Герджиков бяха много добри специалисти, уважавани от учители и ученици. В училището работеха следните заместник директор: Петко Цанев, Никола Янакиев, Иван Братоев, Господин Динев, Стоянка Йорданова. Те бяха високо ерудирани специалисти и педагози. Първа гимназия израсна като едно от водещите училища не само в Стара Загора, но и в окръга и Република България. Оценявайки тези постижения, МНП и ЦК на БКП наградиха някои учители, както следва. Стоянка Йорданова, зам. директор с орден “Червено знаме” и орден “Кирил и Методий”, Фотина Тодорова- учител по математика с орден “Кирил и Методий”, Лунка Димитрова- учител по математика с орден “Кирил и Методий”, Доньо Михов- учител по пеене с орден “Кирил и Методий”, Екатерина Миронова. заслужил учител и герой на социалистическия строй. С радост видях, че след толкова години забрава, отново тази година президентът Георги Първанов награди просветните дейци с орден “Кирил и Методий”. Първа гимназия след промените в България продължава да съществува, но с огорчение, че беше отстранена от собствената си сграда, което не и дава възможност да развие своите способности. Да се надяваме, че просветните и административните ръководители на града, ще и възвърнат достойното й място.
Георги Байданов
ПЪРВА ГИМНАЗИЯ “ХРИСТО БОТЕВ” В МЕН
И АЗ В ПЪРВА ГИМНАЗИЯ "ХРИСТО БОТЕВ”
Дали защото съм роден на първо число на месеца 01.06.1930г. и то в година, която завършва на нула обичам тези две числа, т.е. доколкото зависи от мен съм гледал да бъдат календарно спазени. Понякога обаче, това се е осуетявало или би могло изобщо да не се състои, дори и да бъде свързано с последното събитие, в което човек участва виртуално- краткото хоризонтално пътешествие.
Учебната 1952/53 година в България трябваше да започне за пръв път в историята на българското образование още на 01.09., както в страна със сравнително по-хладен климат, защото на 01.09 при нас е съвсем лятно време. Естествено, че този прогресивен опит беше внесен от СССР.
Аз бях назначен, още от София по желание, за учител по химия в III средно мъжко училище “Васил Левски” с директор Георги Попов. Поради това, че на 01.09. претърпях тежка животоспасяваща операция след спукан апендикс и възникнал перитонит, чийто изход според законите на медицината трябваше да бъде летален, аз не се явих на работното си място. По време на борбата между живота и смъртта, в която не по свое желание взех участие в института “Пирогов” в София, аз бях преместен от III средно единно в IV средно единно, но вече девическо училище “Христо Ботев” с директор Екатерина Миронова.
По Божия воля и с помощта на златните ръце на д-р Христо Оцетов, хирург- уролог, отпътуването ми за менталния свят беше отложено за неопределено време. На 27 или 28 септември, аз благополучно се представих на директорката Екатерина Миронова, която ме посрещна с очарователна усмивка (33 годишна млада дама), а моя милост 22 годишен хлапак със силно измършавял вид и ми предложи да започна първия си учебен ден на 01.10, което естествено ми хареса поради двете любими цифри.
Така имах големия късмет да започна професионалния си път под изключително компетентното ръководство на др. Миронова и да го продължа чак до нейното пенсиониране 25 години по-късно. Тя беше (да е жива и здрава) родена за ръководител и би могла да заеме ръководен пост още тогава от много по-висок ранг, най-малкото общински или окръжен, дори и на държавно ниво.
В обема на Педагогическия съвет др. Миронова беше безмилостно критична към пропуските и грешките на колегите си, но когато се касаеше за пред външни
сили, тя защитаваше тези колеги като лъвица. Беше принципна и винаги се опираше на неопровержими факти. Изпълняваше нареждания “от юре”, само чрез мотивирани писмени съпроводи, а не по "жицата”. Държеше много за интересите на училището и за правата на учителите. Така например Пенка Чапарова беше изключително съвестна и старателна учителка по математика по времето, когато съпругът и Сиво Чапаров- ветеринарен лекар, земеделец, николапетковист- беше в лагер. Току що освободен, той беше отново прибран заради унгарските събития през 1956г. Др. Миронова не позволи да се случи нищо лошо с др. Чапарова, предвид състоянието на мъжа й. Друг пример: през 1953г., при завършване на учебната 1952/53 година, за първи път в България, щяха да се удостояват със златни и сребърни медали ученици, които с учебната и обществено- политическата си дейност заслужаваха това. Същата година завършваше XI клас и ученичката Богомила Мирева- едно изключително интелигентно и творчески надарено в областта на изобразителното изкуство момиче. Др. Миронова, опирайки се на високия си партиен ранг (не за личио облагодетелстване), без много да вдига шум, поиска лична аудиенция от Вълко Червенков и успя да получи разрешение Богомила да бъде удостоена със златен медал във време, когато нейният баща беше беглец- беше напуснал България, ако се не лъжа в Италия. Колко гимназиални директори, не става дума за Стара Загора, от нейния партиен ранг, биха сторили подобно нещо? По-късно самата Богомила Мирева, вече известна художничка, в своя автобиографична книга засяга това събитие е благодарност кьм др. Миронова. Много по-късно, моя милост бях сгазил малко лука- спречкване с ученик по дисциплинарен въпрос. Др. Миронова успя да осуети намесата на родителите му за налагане на санкции върху мен.
Др. Миронова беше може би единственият директор в града, който командваше партийния секретар, а не обратното. Интересите на училището и на учениците за нея стояха над всичко. През 1967г., благодарение на нейните усилия, само за 8-9 месеца- от ранна пролет до късна есен- беше изградено и централното отопление на сградата, макар и с ламаринени радиатори с гаранция 7 години. Те издържаха три пъти повече и чак в деветдесетте години бяха заменени е чугунени- дългоживотни. Това беше огромна придобивка за училището.
Понеже др. Миронова имаше две висши образования- класическа филология и история, тя държеше много на чуждоезиковото обучение. По нейно време за пръв път в града се въведе обучението по английски език. Първата преподавателка беше др. Христинка Капсамунова- дъщеря на кмет №1 на 1рада - Йордан Капсамунов.
По-късно в училището се създадоха специализирани паралелки по френски и особено по немски език, с пръв ръководител Георги Начев.
Дълги години поста ”зам. директор” заемаше др. Стоянка Йорданова- учителка по немски език (вечна и памет!). Тя бете образец за изключителна перфектност и прецизност, както в изпълнение на своите задължения, така и много други, които доброволно бе поела, без да ги изброявам сега. Под нейното зорко око нямаше ъгълче от документите на учителите, което да не бъде прегледано и нямаше пропуск или грешка, които да не бъдат забелязани и най- добросъвестно отбелязани с въпросителен знак. Държеше всичко да бъде изрядно.
каквато беше самата тя. Дневници, учебни планове, планове на класния ръководител, на предметните комисии и всякакви планове, седмичната програма за мероприятия в училище, материалната книга и всичко друго. Винаги много тактична и много любезна, мека в отношенията си с колегите и човек трябваше да бъде доста нахален, за да не се вслуша в нейните забележки, съвети и напомнения. Тя беше ненадмината в оригиналното честване на различни празнични мероприятия и други от този род.
IV средно девическо училище “Христо Ботев“, създадено през 1950г., за своя повече от половинвековен живот претърпя многобройни преобразования, наложени от държавната политика по образованието и други от общински мащаб. През 1954г. се премина към смесено обучение в горния курс. През 1961 г. се създаде Седмо осн. училище. Там се прехвърли началната и средната степен на обучение, заедно с фанфарната духова музика. През 1963г. двете средни училища “Христо Ботев" и “Васил Левски" се сляха в една гимназия- Първа смесена гимназия “Христо Ботев”. През 1958г., със собствени средства изпод майсторските ръце на универсалния бай Митю- Димитър Радев- неудобният кабинет по химия в южния край на първия етаж бе преустроен в удобен такъв. Балконът над него беше изграден и обзаведен като кабинет по физика, какъвто вероятно е и сега.
Трябва да отбележа и големите усилия, които положи за създаването на нов кабинет по химия колежката Радост Георгиева (вечна и памет!). През 1959г. тази стая, която по-рано беше детска градина, се превърна в кабинет за изучаване на аналитична химия от др. Мария Димова- специалистка по този предмет, съпруга на инж. Георги Димов- първият директор на АТЗ. Те дойдоха в Стара Загора още при започването на строежа на АТЗ. Използването на този кабинет не продължи дълго време, защото по-късно сем. Димови се премести в София. Дългите маси от този кабинет трябваше да се изнесат и да се подредят някъде, а на тяхно място дойдоха масичките от стария кабинет по химия. По-късно. благодарение на Радост Георгиева, кабинетът се снабди с много голям и удобен шкаф, който зае цялата източна стена. Хранилището също беше много удобно и достатъчно голямо, даже разполагахме и с част от коридора.
Пак от 1959-60 в едно сутеренно помещение в източното крило на сградата, колегата Руси Недялков (вечна му памет!), като вещ в тази област галванотехниката, създаде отделение за извличане на калай от отпадъци от бяло тенеке. Изрезките от бяло калайдисано тенеке получавахме безвъзмездно от завод “Петко Енев” за консерви. Тези отпадъци отиваха за скрап и калаят се губеше безвъзвратно. Последната отливка на калай беше направена на 15 май 1962г.
Друга важна заслуга на др. Миронова е закупуването на пиано от фабрика “Кремона” в Казанлък, в което мероприятие участвах. А също, че след даването на фанфарната музика на VII осн. училище се създаде съвсем наново истинска медна духова музика, от сбор от много стари инструменти. Тъй като повечето от тях се нуждаеха от основен ремонт, се наложи да ги занесем в Пловдив. Използвахме колата на училището и този ремонт за около една година приключи. Дълги години имахме хубава духова музика, ръководена от колегата по музика и пеене Доньо Михов. Постепенно броят на музикалните инструменти се обогати и обнови и този състав беше една от гордостите на училището. Преди две години “агентурата” ми донесе, че шкафовете, в които се съхраняваха всички инструменти, когато ги отключили установили, че вътре има само ненужни предмети и нито следа от инструменти. От мое име пожелавам на крадците, на погребението им някой да им изсвири погребален марш с тези инструменти, но те не биха го заслужили.
Едно важно събитие беше на 11 февруари 1961 г., когато ученици и учители от нашето училище начело с директорката и три автобуса, се отправихме рано сутринта към шипченския паметник, за да наблюдаваме пълното слънчево затъмнение. По билото на Стара планина, около 10 часа, премина ивицата на пълното затъмнение. Беше величествено и малко зловещо. Друго събитие беше посещението на всички ученици в учебен ден на пловдивския мострен панаир в края на м. септември 1962г. Пътувахме със специален влак с пътнически вагони, с който се завърнахме и късно следобед. Разбира се, че пак др. Миронова играеше роля на началник на пътниците във влака. На територията на панаира всички ученици се движеха свободно и в уреченото време нито един не закъсня да се яви навреме на гарата.
Дълги години продължи участието на учениците и учителите от гимназията вбригадив помощ населското стопанство. Най-напред бяха като нещо инцидентно, извънредно,като впоследствие станаха нещо редовно и крайно необходимо за съществуването на селскостопанската икономика. Бригадите варираха от май до октомври, береше се от череши и рози. през слънчоглед, царевица сини сливи, ябълки, домати, червени чушки, до грозде и памук. Почти няма село от Старозагорски окръг, в което да не сме били на бригада. Първите години бивахме настанявани в частни домове или изоставени училища, а по- късно пътувахме всекидневно, което беше много по-лесно и за нас, и за местните хора.
Георги Байданов- учител по химия
Стефанка Мирчева
ЗА ПЪРВИ ПЪТ В СТРАНАТА За Гимназия “Христо Ботев” може дълго да се говори, но аз се спирам само на една от дейностите, с която с право се гордеехме. През 60-те години училището, под ръководството на г-жа Екатерина Миронова, вече беше извоювало своето първо място по високи постижения в града и заемаше едно от водещите в страната. Точно по тази причина Министерството на просветата експериментира въвеждането на паралелка със засилено изучаване на немски език, за първи път в страната, в обикновена гимназия. На уважавания от всички доайен на германистите в нашия окръг, г-н Георги Начев, беше възложена задачата за изработи съответната програма. Съгласно тази програма езикът се изучаваше в 9 часа седмично, с часове по следните предмети : 1.История на България 2.География на България 3.История на Германия 4.География на двете германски държави, съществуващи по онова време 5.История на изкуството 6.Работа с художествени произведения - проза и поезия от класически и съвременни автори 7.Работа с вестник 8.Екскурзоводство 9.Кореспонденция с младежи от ГДР Учениците проявяваха особен интерес към екскурзоводството, по който предмет имаха по 6 часа практика всеки петък, разделени на две групи. За отличните резултати допринасяха и практическите занимания в края на учебната година, с теория и посещаване на туристически обекти в страната, както и практиката на обменни начала с германски ученици- в гр. Лайпциг, ГДР и на морето през лятото. Курсът завършваше с изпит в София към “Балкантурист”. Учениците получаваха свидетелство за редовни екскурзоводи. За съжаление, по здравословни причини, г-н Начев можа да изведе до край само първия випуск. Тогава ми бе възложено да продължа тази дейност. Това голямо предизвикателство изискваше огромни усилия. За високото ниво на обучението по немски език говори и фактът, че нашите ученици конкурираха учениците от немските езикови гимназии на приемните изпити за немска филология в Софийския и във Великотърновския университети и заемаха първите места в листите на приетите студенти. През 1973г. в нашето училище дойде млада учителка по немски език, бивша ученичка в специализираната паралелка- Стоянка Илиева-Иванова, с която работих до края на учителския си стаж. С придобития вече от мен опит и с големия ентусиазъм и великолепни знания на младата учителка, нашата работа достигна наистина голяма висота. Опитът ни се изнасяше на национални конференции, организирани от Министерството на просветата, на конференции в Културния център на ГДР в София, както и на юбилейни научни сесии, организирани от Националното дружество на преподавателите по чужд език и литература. Педагогическите списания у нас- “Руски и западни езици”- и в чужбина- “Deutsch als Fremdsprache” (в ГДР) и “Иностраннме язмки в школе” (в тогавашния Съветски съюз) също печатаха наши материали. През всичките години, в които водих тази паралелка сама, а по-късно и в тандем със Стоянка Илиева, нашето училище даде на обществото ни 23 отлични млади специалисти, свързани с немския език- учители, преподаватели във висши учебни заведения у нас и в чужбина, преводачи и екскурзоводи. Тук искам да подчертая проявения интерес към работата ни от директора на училището, г-жа Миронова, както и помощта на нашето министерство, към което често се обръщахме с въпроси и за съвет. Тогавашният министър на просветата, г- н Кирил Стоянов, стана приятел на учениците и често посещаваше часовете по немски език- сам или понякога придружен от германски журналисти. На края ще добавя следното; може само дълбоко да се съжалява, че в последно време една такава великолепна традиция не е продължена и до днес. Стефанка Мирчева бивш преподавател по немски език
Донка Чакърова
БЛАГОДАРЯ ЧЕ ВИ ИМАШЕ! Когато се връщам назад в годините, прекарани в гимназия “Христо Ботев”, за сетен път се убеждавам, че това бяха най-хубавите години от живота ми. най-смислените, най- пълноценните. Имах невероятното щастие да попадна в чудесен колектив, да работя с едни от най-добрите, най- изявените преподаватели в града. Това бяха високо образовани хора, истински професионалисти и новатори в работата си, хора. раздаващи се без остатък, обичащи учениците. Имах удоволствието да работя с едни от най-умните и най-талантливите ученици в града. Определените бройки за прием се попълваха само от отличници и много добри ученици. Паралелки от отличници! Неописуемо удоволствие и щастие е да се работи с такива ученици. Пожелавам това на всеки учител! На 36 години станах директор на училището, в което преди това бях преподавател по български език и литература, една от най-младите. И така до пенсионирането ми. Не бяха малко притесненията и страховете ми, но с такъв колектив и с такива ученици човек трудно би могъл да се провали. Всеки един от преподавателите достойно и заслужено можеше да бъде на моето място. И досега съм изпълнена с благодарност към колегите, които ме приеха и подкрепиха и не позволиха училището да отстъпи нито крачка назад. Годините прекарани тук са свързани с труд, много, много труд, безсънни нощи, размисли, притеснения и огромно удоволствие от постигнатите резултати. Завинаги съм съхранила в душата си спомена за стотиците открити уроци на преподавателите от гимназията, за трепета и трескавата подготовка за празниците. Незабравими за всеки един от нас ще останат връзките ни с училище “Георги Димитров” в гр. Лайпциг, дните, прекарани там. размяната на групи от ученици всяка година и приятелството, което много от нас са запазили до сега. Помня изявите на клуба по естетическо възпитание- тогава единствен в града, чествуванията, празничните концерти, вечерите, посветени на видни личности. И после- красотата и феерията на най-българския празник- 24 май- сноповете от цветя, тъгата, породена от раздялата с абитуриентите, взаимната обич и уважение. Благодаря, че ви имаше! Много са спомените, които всеки един е съхранил. Но във всяка работа има не само радост, удовлетворение, много труд. Има понякога болка, разочарование, чувство за безсилие. Никога, обаче, те не са били свързани с колегите и учениците. Има два случая, които никога няма да забравя. Те са свързани с две ученички- на едната бях класна ръководителка, а на другата- директорка. И двете бяха пълни отличнички, умни, амбициозни, възпитани и скромни. Бяха чудесни момичета! Една сутрин ученичката от моя клас се появи в двора на училището с барета в ръка, а не на глава. Това беше забелязано и на педагогически съвет поведението й беше намалено, с една степен. За една барета, носена в ръка! Тя завърши висшето си образование, създаде дом и семейство и си остана същата усмихната чаровница, същото възпитано, интелигентно момиче. Другата ученичка, безупречна във всяко отношение, имаше религиозни убеждения, които не и позволяваха да посещава учебните занятия в събота, а имаше предмети, които се изучаваха само в събота, тя оставаше без оценки по тях. Така тя беше непрекъснато премествана от училище, в училище. Не остана и при нас. Беше чудесно дете! Заслужаваше най-доброто! Тези случаи са ми направили силно впечатление и ги помня цял живот. Навярно, защото съм се чувствала безсилна да променя нещата, да помогна на тези ученички. Изискванията бяха високи, много високи, понякога прекалено високи. За 3 неизвинени отсъствия се намаляваше поведение. Правилникът се следваше стриктно, не се правеха компромиси. Сигурна съм, обаче, в едно- без висока взискателност и дисциплина, без справедлива строгост не може да има никакви добри резултати в учебно-възпитателния процес, независимо от другите важни фактори. Нека сегашните ученици да не злоупотребяват с това, което имат сега- придобивките на демокрацията. Да заслужат, и пазят свободата си, да не я превръщат в свободия. защото това би било лошо, много лошо! Няма да доведе до нищо добро. Работата в едно училище е комплексна- в нея са включени преподаватели, ученици, родители. Не е без значение какви хора ги управляват и проверяват. С болка, с обида си спомням за един самозабравил се началник от ОбС на НП. Беше възникнал един сериозен, неотложен проблем в училище (пожар). След безсънна нощ, прекарана в училище, отивам сутринта при него да го уведомя за случая, да потърся помощ и подкрепа, които ми бяха много необходими. Не само, че не ме прие. не ме изслуша, не ми обърна никакво внимание. Само грубо, безупречно заяви: "Вие др. Чакърова не се научихте как се влиза в този кабинет.”. Искаше да каже, че трябва предварително да имам определен час и уговорка. Сега се чудя как съм могла да понеса такава наглост, такава обида. Все пак пред него стои една, директорка на престижно училище! Така и не получихме помощ от този човек, който даже не вдигна един телефон да попита какво става и имаме ли нужда от нещо. Беше забравил какви са задълженията му, за него беше важно да се влиза в кабинета по разписание, сякаш го е получил в наследство от баща си. Но всичко е преходно, няма вечни началници. Както се казва: “Бог да пази учигелите и учениците от такива началници!”, но за сметка на това, имахме прекрасни родители, които възстановиха всичко за кратко време и нещата си дойдоха на мястото. Благодаря на всички родители за голямата подкрепа и помощ. Те бяха прекрасни като своите деца. Винаги ще помня всеотдайната работа на подп. Кирекчиев. който дълги години беше Председател на Училищното настоятелство, макар че децата му отдавана бяха завършили. Не познавам друг такъв случай. Благодаря ти! Да си жив и здрав! За много неща си мисля, но важното е, че преобладава ху бавото, доброто, което трябва да побеждава. Но не съм човек, който живее в миналото! Независимо от годините, които се трупат, живея с проблемите на настоящето и гледам към бъдещето, изпълнена с надежда за по-добро. Животът е кратък и човек трябва да го изживее пълноценно, той е само един кратък миг между едно вдишване и едно издишване. Пожелавам на всички преподаватели и ученици от Гимназия “Христо Ботев” много здраве, много успехи във всяко начинание. Бъдете радостни и щастливи! Бъдете щедри и добри! Бъдете вечни! Донка Чакърова
Христина Капсамунова-Станева
ГИМНАЗИЯ "ХРИСТО БОТЕВ" - ЕДИН ОТ МОИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ Младите хора честа са много самоуверени, имат високо мнение за себе си и считат, че морето им е до колене, защото нямат представа колко е обширна зоната на незнанието. Такава бях и аз, когато за пръв път влязох в учителската стая на Четвърто политехническо училище “Христо Ботев”. Назначена бях за учителка по английски език, първата “англичанка” в града през септември 1962г. Мислех си, че зная всичко по предмета си и почти всичко за учителската професия, защото тя беше традиционна в нашето семейство. Много скоро тези илюзии станаха дим, който изчезна заедно със самоувереността ми. Удари звънецът за първия час, всички 1рабнаха дневниците и стаята опустя. Тогава към мен се приближи учителката по френски Тодорка Илкова и любезно ме покани да посетя неин час в XI клас. Когато влязохме в класната стая, аз се стъписах. Учениците изглеждаха по-големи от нас и много уверени. Скрих се на последния чин и наблюдавах. Т. Илкова ме представи: “Le nouveau professeur d’anglais” и урокът започна. Макар и миниатюрни тя се държеше толкова приятелски и спокойно с учениците, че аз веднага си обещах да възприема поведението и за еталон. Тача гя стана първия ми учител и наставник. Обръщах се към нея за всичко: как да преподам някоя методическа единица, как да постъпя с някой ученик, как да направя разпределението си. какво да кажа на някой родител и т.н. Тя отговаряше търпеливо, канеше ме в своите часове, преглеждаше урочните ми планове, даваше идеи и съвети. Когато си спомням за тази моя първа учителска година, аз виждам двора на училището на ул, “Сава Силов” и една пейка под кестените. На нея е седнал мъж на средна възраст с очила и сериозно изражение. Това е Георги Начев, учител по немски език. А. 24- годишната “ученичка” до него съм аз. Защото аз наистина му бях ученичка цели три години. Често през свободните си часове седяхме на тази пейка и той ме обучаваше как да преподавам граматика, лексика, четиво, как да си служа с различни нагледни и технически средства, как да заинтересувам децата чрез песни, игри. извънкласни занятия, как да проведа контрол върху знанията им и справедливо да ги оценя. Тези лекции и семинари продължаваха и по време на заседанията на нашата предметна комисия, в които се включваше и Стоянка Йорданова, преподав&ге, i по немски език и заместник - директор. Тя ни предаваше знания и опит от курса, който беше посетила в Германия. Нашата предметна комисия беше активна и задружна. Посещавахме и обсъждахме открити уроци, споделяхме опит. помагахме си. Дори ме насърчиха и аз да изнеса урок пред тях. който разбира се, беше подробно планиран с тяхна помощ. Може би, съм изглеждала безпомощна и смешна пред изисканата и с перфектен френски език Т. Илкова, прецизната и интелигентна Ст. Йорданова и ерудита Г. Начев, но те никога не показаха към мен снизхождение или подценяване. Затова в края на първата година аз започнах спокойно и уверено да посрещам утрешния ден. Втората година отново върна паниката и неувереността, станах класен ръководител. Когато си припомня първия си ден като такава, започвам да се смея. Но тогава не ми беше до смях. Случи се така: осмокласниците бяха нови ученици (вече бяхме гимназия ‘ Христо Ботев”). Всеки класен ръководител прочиташе списъка на своя клас и после го повеждаше към класната стая. Така направих и аз. Оставих децата да влязат ь сгаята, влязох и аз и замръзнах от изненада стаята беше претъпкана, имаше дори правостоящи. Прочетох отново списъка и помолих тези, които не са си чули имената, да излязат. После отново го направих, но никой не помръдна. Объркана и разтревожена изтичах в коридора и се блъснах в г-н Руси Недялков. Той крачеше спокойно напред- назад и като ме видя, се разсмя, “Младият класен ръководител е винаги за предпочитане” - каза той. На немия ми въпрос отговори: ‘'Влез, тропни с крак, удари с юмрук масата и извикай с всички сили - Вън!”. Така и постъпих. Настана суматоха и стаята опустя. “Е”- каза г-н Недялков- “ето вече знаят, че и ти можеш да бъдеш строга.” Така той и г-жа Тонка Сярова ми станаха съветници и помощници в трудната работа като класен ръководител. Винаги бяха на мое разположение, всяка задача, поставена от ръководството, получаваше практическо решение, за мен оставаше само задължението да я приведа в действие. Спомням си как на една бригада в с. Богомилово няколко момичета от моя клас непрекъснато нарушаваха дисциплината, докато най-накрая аз започнах да викам ядосано. Тогава г-жа Сярова ми каза: “Те се стараха цяла сутрин да те нервират и успяха. Когато си ядосана, говори бавно и тихо, никога не повишавай глас.”. Тази своя грешка не повторих никога. Докато напредвах в методическото и педагогическото поприще, аз също променях отношението си към учителската професия и доизграждах някои черти на своя характер. Това стана под въздействието на директорката на училището Екатерина Миронова и нейната заместничка Стоянка Йорданова. От тях се научих на самодисциплина, самоконтрол, взискателност, прецизност, отговорност, изпълнителност, колегиалност, инициативност, лоялност, човечност. Няма да скрия, че отначалото изпитвах страх от тях, струваше ми се, че са прекалено строги и критични. Но веднъж направих голям пропуск - закъснях за урока си, който започваше в 9:20. Когато влязох в училищния двор, беше вече 9:40 и моите ученици тичаха и се гонеха по спортната площадка. Не мога да забравя паниката, която ме обзе. Помолих ги да влязат в учебната стая, а аз почуках на вратата на дирекцията и си признах: “Закъснях.’’ Г-жа Миронова ме посъветва: “Довърши часа си." Видях как се спогледаха с г-жа Йорданова, а в очите им имаше искрици смях. Разбрах, че съм сгрешила в преценката си- те не бяха сурови и коравосърдечни. те бяха взискателни, но дружелюбни, колегиални и човечни. Много по-късно, когато бях назначена за директор на Гимназия с преподаване на руски език “Максим Горки” през 1975г. и трябваше да преодолявам нови и непознати препятствия, аз се обърнах за съвет и съдействие пак към тях двете и те не ме разочароваха. Показаха ми цялата си документация, обясниха ми как да процедирам по много въпроси, къде да поставя ударението в работата си. С тяхната помощ завърших оше един университет, една школа, която никой друг не организира за мен. Рядко се връщам към миналото, предпочитам да живея в настоящето, но когато ме връхлетят спомените за първите крачки в професията, която обикнах и от която не се отказах, аз се виждам на пейката под кестените в двора на Гимназия “Христо Ботев” и ми се иска да започна всичко от начало.
Гинка Станилова
"БИТКАТА" Завърших образованието си в Софийския университет “Климент Охридски" през 1955г. и бях разпределена в гр. Нова Загора. Още на следващата година се преместих в III средно училище “Васил Левски”, Стара Загора, което по-късно се сля с IV-то училище в Гимназия "Христо Ботев”. Тридесет години от живота ми са свързани с нея. Тук преживях и радост, и тревога, и удовлетворение от работата си. Никога, нито за миг не мислех, че мога да напусна работата си. През целия ми учителски стаж имах срещи с различни ученици, които приемах нормално, стараех се да ги разбирам, да споделям радостите и тревогите им. Поддържах връзка с родителите, най-вече на учениците ог класа ми, което е гаранция за по-добро опознаване. Не мога да крия и това, че имаше случаи, които ме изваждаха извън ритъм. За такъв именно искам да споделя. Това се случи с випуск 1971 г. В този випуск имаше две математически паралелки, с много умни и палави момчета. Аз трябваше да ги поема след колегата Д. Македонски, който се премести на друга работа. Когато учениците и родителите им разбраха, че Македонски напуска, на родителска среща те споделиха, че с:а разтревожени за подготовката на децата си, тъй като голямата част от тях ще кандидатстват в технически вузове, където се полагаше изпит и по физика. Първият учебен ден- 15 септември. Учениците са строени на двора, където са и всички учители. Учениците посрещат колегата ми с цветя, което аз приех за нормално, но разбра к. че трябва да направя всичко възможно да ги спечеля. Първите часове бяха на взаимно опознаване, Аз чувствах, че те ме наблюдават, изучават и още от първите часове започнаха да ми задават въпроси във връзка с материала, който преподавах. Аз обаче имах предвид това и подготвях както в началото, така и в края на урока, т.нар. качествени въпроси, при които трябваше да се отговаря на въпроса ‘‘защо”, как да обясним явлението? Така много скоро аз ги изпреварвах с въпросите, което се оказа много интересно за тях, караше ги да мислят и разсъждават. Успях да ги спечеля за себе си, а те окончателно ми показаха, че заслужават да жертвам от съня си. но да се прибирам в къщи доволна. че има какво да дам на тези ученици , жадни за знания . Същите тези ученици, на бригада в “Петко Енев”, в една почивка (става дума за моя XI 5 клас) се отделят и намират кутии с доматено гаоре. Продупчяат кутиите и изяждат пюрето, но работниците разбират и се оплакват от тях. За това провинение заседава учителски съвет и учениците бяха сурово наказани. На този сьвет един колега постави въпроса (беше минал един месец от моето класно ръководство), че е необходимо някой от останалите колеги да ми помогне, да “озаптя” тези ученици. Тогава г-жа Невена Райкова стана възмутена и каза: “Станилова има сили сама да се справи с тях, вярвайте в това!”. Това беше клас от 21 яки, здрави, умни момчета и 7 момичета. С тях можеше да се говори сериозно по всички въпроси и те държаха на думата си. Аз разговарях с тях като с големи, зрели хора. И до днес поддържам връзки с тях и се радвам, когато ги видя. Те никога не ме забравят на срещите си. Същият този випуск се представи отлично на конкурсния изпит по физика и всички кандидатстваш бяха приети и то с висок успех. Интересното беше, че задачата ог конкурсния изпит бяхме решавали в час. “Битката”, която водих с тях, бе спечелена както от мен, така и от тях. За такава “битка” си заслужава човек да жертва част от своя живот. Гинка Станилова дългогодишен учител в Г имназия “Христо Ботев”
Донка Груева
НАЧАЛОТО НА ПЪТЯ Не познавам гимназията от началото на създаването и. Станах част от нейния живот в края на 60-те години на XX век. Тогава тя приличаше на академия и аз бях назначена за учителка по български език и литература с конкурс- писмен и практически изпит. В училището имаше строг ред, дисциплина, а край дирекцията учители и ученици минавахме на пръсти. Преподавателите- в по-голямата си част около и над четиридесетгодишни- бяха достолепни, знаещи, авторитетни. С две думи: чест е да попаднеш там. Само че от тук нататък започва трудното. Никога няма да забравя първото посещение и обсъждане на мой урок в час по литература. В междучасието двете директорки- г-жа Миронова и г-жа Йорданова ми съобщават, че ще ме посетят. Изтръпвам, устата ми пресъхва, казвам “заповядайте” и паметното събитие започва. Урокът е в IX в клас “Първа песен на поемата “Илиада” от Омир”. Подготвяла съм го дълго в къщи, написала съм си въпроси, които ще задавам, предполагаеми отговори, които ще получа от учениците, изчислила съм уж времето, но... Едно е да го намислиш, друго е да се получи. Университетът дава знания, но не те учи как да станеш учител. Това всеки сам го прави. Ако иска. И ако може. Двете директорки са седнали на последния чин и пишат, пишат всичко, което се случва в часа. Старая се да не гледам към тях. Работата не върви по план, звънецът бие, часът свършва, а аз съм стигнала до половината. До “под кривата круша”. След шестия час е обсъждането на урока в дирекцията. Аз съм на дивана, те на бюрата си срещу мен, разтворили големите лилави тетрадки. Страницата е разделена вертикално на две- за хубавото и за слабостите. Смаяна съм. Те познават добре текста на преподаваната песен, познават варианти на преподаването и (едната е историчка, а другата е учителка по немски език)- явно са се готвили сериозно за това посещение. Сипят се критики, поучения, забележки и тук-там поощрения. Всичко добронамерено, но тогава не го знаех. Излязох като от сауна. Сдържах сълзите си само докато напусна двора на училището. От там до вкъщи тихичко си плаках и си казвах: “некадърница”! Как ще се върна утре? Да напусна. Но останах. Останах 31 години в моята гимназия. Натрупах опит, последваха много посещения, открити уроци пред учители от целия регион, пред директори и инспектори. Не помня в детайли нито един от тези уроци, те бяха ежедневие. Първият, този, за който ви разказвам, беше съдба. Донка Груева завинаги учителка от Гимназия “Христо Ботев”
Мария Пенева
МОЕТО ЛЮБИМО УЧИЛИЩЕ Животът заставя хората да се разделят, но не и да се забравят. Двадесет и седем години от трудовия ми път преминаха в Първа гимназия “Христо Ботев”. Тя и до днес остава в сърцето ми, като “моето любимо училище”. Един от най-щастливите мигове в живота ми си остава прекрачването на прага на гимназията на 15 септември 1966г. Бях назначена като преподавател по биология. Тогава директор беше г-жа Миронова, а заместник-директор г-жа Йорданова. Ръководството умееше да създава много добри кадри и всеотдайни учители. С особена болка, умиление и признателност си спомням за госпожа Маргарита Стоянова, която ми подаде ръка и ми помогна да стана добър преподавател. Дълги години след това работих при друго ръководство- г-жа Чакърова като директор и г-жа Мандрова като заместник. Традициите на училището обаче се съхраниха, а доброто име и до днес се пази в душите и сърцата на преподаватели, ученици и родители. Като учител по биология постигнах особени успехи в извънкласната работа- кръжочна дейност и олимпиади по биология. Учениците от нашата гимназия участваха масово в олимпиадите по биология на училищно ниво. На регионално ниво винаги сме заемали челни места, а през 1981г. учениците Теодор Миндов и Наско Атанасов участваха в националната олимпиада по биология и се представиха отлично. В часовете по биология винаги съм се старала да дам всичко от себе си за успеваемостта на учениците и разширяване на интереса им към предмета “биология”. Провеждала съм много “открити” уроци в училище, на регионално и на национално ниво за учители по биология в Южна България. Бях и председател на Методическото обединение по биология в региона. Когато работиш всеотдайно, резултатите не закъсняват. Голяма гордост за мен е, че много от моите ученици станаха лекари, зъболекари, фармацевти, преподаватели във ВУЗ и учители. Особено приятно е за един преподавател, когато редом до него, като колеги, застанат бивши възпитаници- г-ца Росица Димитрова, г-жа Стефка Стоянова, г- жа Цеца Асенова- понастоящем директор на училището. Никога не ще забравя випуските 1975, 1980, 1983, 1985 и 1992. Тъжен момент в моя живот беше раздялата ми с випуск 1992 г. Бях класен ръководител на XI а клас- паралелка с разширено изучаване на биология като СИП. Знаех, че това е последният “мой” клас и ми беше много трудно и мъчително да се разделя с тях. След това работих още две години и се пенсионирах през 1994г. на 51 години. Много са приятните спомени от гимназия “Христо Ботев”: бригадите с учениците, военно- полевите лагери в Гурково, прегледите на художествената самодейност, екскурзиите с учениците и екскурзиите на педагогическия колектив. Незабравими за мен ще останат екскурзиите до Германия (бившата ГДР), които се дължаха на обменните връзки на нашата гимназия с училище “Г. Димитров” в гр. Лайпциг. Няма по-добро признание за работата на един учител, когато след години срещне свой възпитаник и той му каже: “Благодаря Ви от сърце, за всичко, което направихте за мен. Аз нямаше да бъда това, което съм, без Вашата помощ.”. Учителската професия е много трудна, но е изпълнена с много обич и признателност. Завършвам с един стих: Учителю, Ти нямаш титли и научни степени, но пълниш огън в младите гърди. Съдби човешки в твоите са вплетени и ти поравно с хората делиш скръбта и раната от някого нанесени и радостта от хубавите дни. Мария Пенева
Николина Христова
"ДНИ НА БОРБА ГОРДА..." Годините от 2000 до 2005 бяха “дни на борба горда” и....безуспешна. Върху гимназията се стовари силата на целия политически, партиен и общински ятаган. Едно безумно решение стана факт. Най-старата гимназия в града трябваше да напусне емблематичната си сграда, заради неизвестно кого обслужващи интереси. Тези години бяха изпълнени с надежди- за справедливост, разочарования- от неочаквани и чести предателства, радост- от извоювани малки победи и покруса- от крайната, огромна несправедливост, постигнала всички ни. Това бяха години на истинска проверка. За всички и за всеки. В дните на равносметка след това мога спокойно да кажа, че в тези трудни мигове ръководство, учители, ученици и родители бяхме единни и непоколебими в опитите да спасим нашето любимо училище. Какво ли не бяхме принудени да изтърпим, какво ли не измисли творческият гений в името на голямата цел ? НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВИМ: • разработените схеми за свръзка и планове за бързо реагиране, на които би завидяло всяко военно положение • драматичните нощи, когато на групи давахме дежурства в сградата, готови всеки миг да съберем всички. Пред непосредствена заплаха целият учителски колектив, подкрепян от много родители, оставаше по цяла нощ да пази сградата • родените от безсилие драстични и позорни мерки на общината, за да ни принуди да излезем: спряно отопление, вода, ток, телефони и то при минус 10 градуса температура. А децата учат. Цяла седмица при това. В нормалните държави това е престъпление. • полицейските коли, които денонощно стояха на входовете на гимназията, и засилваха гадното чувство за полицейщина и насилие • палатковият лагер в двора, построен от учениците, които също даваха непрекъснати дежурства • хепънингьт, на който децата ритуално погребаха истината • мълчаливото шествие на ученици и учители, което общината забрани да мине по старозагорските улици, и го направихме около гимназията • гражданският комитет в защита на гимназия “Христо Ботев”, който се сформира спонтанно, и бе с нас във всичките ни начинания • самосвалът с пясък, който строителите от съседния обект, в знак на съпричастност изсипаха и затвориха входа на гимназията, през който евентуално може да влезе камион с чужд багаж • великолепният концерт, който струнен квартет от операта, доведен от диригента Красимир Къшев, изнесе в двора, в много критичен за нас момент • невероятното разнообразие на идеи, инициативи, участия в предавания, призиви, обръщения и какво ли не още- всичко с надеждата да намерим разбиране и подкрепа БЛАГОДАРИМ НА ВСИЧКИ, КОИТО НИ ПОМОГНАХА ! Сега темата за сградата на Гимназия “Христо Ботев” е табу. Всички са заровили глави в пясъка и проблем няма. Нека унищожаването на "Мироновата гимназия” тежи на съвестта на тези, които го направиха. Огорчението и болката на поколения старозагорци остават. Николина Христова учител по история